Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Насам реки няма — каза Гърбатко и замислено поразгледа дрехите. — Но опасни галерии има!… Дявол да го вземе, Майспо, защо трябваше да позволиш да изолират момчето?… Но, както и да е, после ще се разправяме за това. А сега да не губим време. Отдели ми най-силните си момчета, дай ми фенери, вода, сухари, въжета, лопати…

— Не бива да се завираш вътре! — извика доктор Майспо. — Долу стават срутвания! Ще пукнеш!

— Бооже! — възкликна Многострадалната Геновева, болезнено притвори клепачи и заприлича на ония кукли, дето пускат сълзи, когато ги натиснеш откъм гърба. — Бооже!

— Хайде, хайде, без хленч! — засмя се Гърбатко. — Не е толкова страшно!

— Слушай, Гърбатко, в града има пещерняци, алпинисти, ще ги алармираме! — опита последния си аргумент доктор Майспо.

— Алармирай ги! А докато дойдат, влизаме ние! — Гърбавият грабна един фенер и както си беше по болничния халат, се отправи към една от зарешетените галерии. Последваха го Спас Дългия, Белия облак, Пепи, Елка, няколко данколовци… И Тото!

В тоя момент нещо се сети и се обърна:

— Ей, термалийци, кой от вас е разговарял напоследък с Валери?

— Аз — обади се Пепи.

— Да е споменавал нещо за бягство?

— А, не. Само ми каза, че иска да си прави компреси на синузита и после започна да си хапе юмруците със зъби. Ей така! — И Пепи показа как.

— Защо? Да не си го пак раздразнил?

— Ами, не! Честна пионерска! Само му казах, че съветският гросмайстор Качалски ще даде сеанс по шахмат долу в театъра.

— Какво? — трепна Гърбатко.

— Ами, да… Ще играе срещу трийсет души едновременно. Това се нарича симултанен сеанс.

Гърбицата на учителя се разтърси от смях.

— Ех, че сме диванета! — провикна се той. — Завираме се да го търсим под земята, а той… — С мъка се измъкна от дупката. — Майспо, идваш ли?

След минута червените светлинки на колата прорязаха шосето по посока на града.

— Тия ме убиват! — хвърли категорично Пепи. — Само че имат да вземат!

И хукна през преките пътечки.

Зад него изтичаха Белия облак, Спас Дългия. А след тях всички други.

Остана само Многострадалната Геновева.

— Бооже! — проплака тя. — Какви авантюристи!

Край театъра термалийци стигнаха почти едновременно с таксито и се стъписаха.

Площадът бе задръстен от пъстра тълпа мъже, жени и младежи. Много от тях държаха малки шахчета и с напрегнато внимание се ослушваха във високоговорителя на радиоуредбата, който съобщаваше:

„… Ето че гросмайстор Качалски започва дванайсетия си ход. Както през първите единайсет, той играе бързо и почти без да се спира пред противниците си. И както през първите единайсет хода, той се задържа само пред номер 30. Очевидно това е единственият играч, който оказва някаква сериозна съпротива на именития гросмайстор… Внимание! Да, ето, най-после Качалски играе. Той скочи с коня си от cЗ на e5! Ловък ход! Практически той парализира атаката на черните към левия фланг. Да видим как ще отговори номер 30…“

Когато Гърбатко и доктор Майспо се запровираха сред множеството, хората недоволно замърмориха, а когато и термалийци ги заблъскаха, те зароптаха.

— Какво е това нашествие!… Не ви ли е срам?… Младеж!…

Пред вратата на театъра двама разпоредители спряха „нашествениците“.

— Няма място, разберете! Салонът е претъпкан!

— Моля ви се, много е важно! — настоя Гърбатко. — Търсим един изчезнал ученик. От болницата нарочно съм излязъл за това. Вижте ме! — И показа халата си.

Разпоредителите още се двоумяха какво да правят, когато Тото и Пепи лекичко, о, съвсем лекичко и почти незабележимо ги побутнаха, в резултат на което се намериха на пет метра от входа.

— Хулигани! — писнаха те, но учителите бяха вече вътре. През отворената врата нахлуха и „хулиганите“.

В салона действително нямаше къде игла да падне. Хората стояха прави, притиснати едни до други, и зяпаха нещо отпред. Тото и Пепи трябваше да положат немалко усилия, за да пробият тесен коридор, през който да минат доктор Майспо и Гърбатко.

Най-после се добраха до първата редица и се заковаха на място, с мъка удържайки напора на публиката.

Никога досега нито Пепи, нито Тото не бяха присъствували на симултанен сеанс на шах. Впрочем те рядко бяха виждали и обикновена игра на шах. И тъкмо затова сцената пред тях ги заинтригува до немай-къде.

В средата на салона бяха разположени три маса във формата на буква П и върху тях трийсет шахматни табла. От едната страна на масите седяха трийсет души. От другата страна пък стоеше само един човек, очевидно Качалски — четирийсетгодишен, с буйна коса на оперен диригент и с изпъкнали очи на кукумявка. Той бързо минаваше от табло на табло, местеше фигури и като развяваше артистично дългата си грива, продължаваше напред.