Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Вярно ли?

— Вярно, ами! Ако не вярваш, прочети какво пише пред банята. Само че водата мирише на сероводород, като развалени яйца, ама нищо. — Пепи извади от джоба си бисквитче и си гризна. — Аз искам да порасна по-бързо и да натежа, за да мина в по-горна категория. На, хапни си!

— Слушай, Пепи, ако все така се тъпчеш през време на игра, никога няма да станеш гросмайстор!

Засрамен, Пепи прибра бисквита.

— А дали Абдул-Аба е имал ревматизъм? — попита той.

— Не знам.

— Защото, ако е имал, може да е идвал в Улпия Термалия да си прави бани.

— Е и какво от това?

— Как — какво! Може да е оставил случайно някоя… мансуба.

Валери изгледа Пепи с интерес: в този маляк имаше идеи.

— Хубаво, ще проверим някой ден — рече той. — А сега гледай да ти покажа таблото. Тук има осем по осем, значи, 64 квадрата, черни и бели. Хоризонталните редове се отбелязват с латински букви от „а“ до „h“, а вертикалните с арабски цифри от 1 до 8…

— Че то било много просто — забеляза Пепи.

Въпреки простотията този първи урок трая дълго и мина доста раздвижено. Най-напред към двамата се присъедини Белия облак, който след всеки ход ентусиазирано възклицаваше „Гениално!“ и оживено коментираше силата на отделните фигури. По-късно дойде и Спас Дългия. Както винаги той мълчеше и само от време на време изръмжаваше нещо неопределено. Сетне надойдоха още и още, повечето от VI б, докато около играещите се образува плътен кръг.

Валери не им обръщаше внимание и продължаваше своите обяснения, Пепи бръщолевеше шумно току-що научените нови думи, като „рокада“, „царски фланг“, „цвангцуг“ и други такива и завършваше с неизменното си „Уби ме!“

Това продължи, докато към играещите се приближи Елка. Валери усети аромата й на млада бреза и тутакси бе обзет от онова сковаващо напрежение, познато му от злополучната партия с доктор Майспо. Престана да мисли, забрави най-елементарни думи и ходове.

— Валери, хайде ме научи и мене! — изпя тя с флейтичката си.

Той вдигна глава. Тя му се усмихваше.

— И хем следобед на забавата ще танцувам с тебе — добави тя.

— Трябва най-напред да се запишеш в нашия шахклуб — произнесе той смутено.

— Добре, записвам се.

Другите момичета незабавно писнаха:

— Ние също се записваме! Ние също!

Белия облак презрително махна с ръка:

— Кокошки! Вие не сте способни да играете шах! Вие сте непълноценни същества. Прочетете Ницше!

Момичетата закрещяха до небесата, а Елка, без да обръща внимание на женомразеца, седна върху саркофага до Валери:

— Да почнем веднага, а?

На Валери му се зави свят, таблото се залюля във въздуха. И кой знае как щеше да завърши урокът, ако в този момент не бе се появил Тото, следван от своята чета.

— Значи, така, а! — изръмжа той. — Ужким сте ми дали клетва за фатална вярност, а играете с моите безпощадни врагове на султанен сеанс!

— Симултанен — поправи го Пепи.

— Все едно! А после искате да ви защищавам от Осоговския тигър! Хайде, къш оттук!

Кръгът на кибиците благоразумно се отдръпна.

— А ти бе! — изрева Тото и плесна Пепи по врата. — Нали си данколовец, що търсиш тук? Или си станал и ти кросмайстор.

— Гросмайстор! — поправи го тихо Пепи със сведени очи.

— Голямо чудо! Марш оттука! Иначе безпощадно те изключвам от отбора.

Пепи драматично въздъхна и също се отдалечи. Но веднага делово се върна, взе си „Шахматния кодекс“ и звънливо извика:

— Ама да не мислиш, че ме е страх от тебе! Аз само така… заради отбора! — И си отиде с дебелата книга под мишница.

Валери го съпроводи с убийствено презрителен поглед.

Постигнал този първи успех, Тото се обърна към Елка:

— Добре, добре! Играй си на куклички! Но ще ме молиш ти някой ден да те возя с моя червен ролс-ройс чак до Молдавия, ама аз тогава възмутително ще откажа. Ще возя други момичета.

Елка се изчерви до уши и вече бе готова също да си върви, когато пред Тото се изправи Спас Дългия, дълъг, слаб, мрачен:

— А сега да те няма! — изсъска той тихо. И така го изгледа, че войводата почувствува студени тръпки на гърба си. Без да продума повече, Тото повдигна рамене и си отиде.

Около саркофага на Касиус Клей останаха само четирима: Валери, Белия облак, Елка и Спас Дългия. Наоколо пееха славеите, откъм шосето долиташе ръмженето на автобуса.

И точно в този момент, кой знае защо, Валери се почувствува освободен от вцепенението, което предизвикваше у него близостта на Елка. Съвсем неочаквано тя престана да бъде за него момиче, което го смущаваше, и се превърна в съученичка, другарче, партньорка на шах. На сърцето му стана леко, идеше му да закрещи, да се запремята, да политне, да целуне Елка… Бързо нареди фигурите на изходни позиции, бодро се провикна: