Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Четирима шахматисти са достатъчни за един шахклуб. Искате ли?

Искаха.

— А как ще се казва? — попита Елка.

— „Абдул-Аба.“

— Гениално! — възкликна Белия облак. — Кой е той?

— Ще ви обясня. Само че ме слушайте добре, защото няма, да повтарям. Значи, Абдул-Аба е един просветен арабин, който през деветия век пренесъл шахматната игра в Европа. Той даже може да е боледувал от ревматизъм и да е идвал да прави бани чак тук, така че…

Урокът продължи до обед, този път без прекъсване.

След като се наобядва, Валери се яви при Многострадалната Геновева и поиска разрешение да слезе в града.

— Бооже, пак ли отиваш на шахматен сеанс? — пропя тя.

— Не, другарко, ще ида на баня.

— Но баня има и тук, защо ще слизаш чак долу?

— Искам в банята с горещия басейн. Имам ревматизъм.

— Ох, бооже, толкова малък и вече ревматизъм! Иди, но, бъди тук в четири часа за забавата.

За всеки случай Валери глътна един аспирин и едва тогава се спусна през преките пътеки към града, като избягваше препалено стръмните — все пак можеше да падне и си разбие носа!

Банята беше наблизо и Валери най-напред потърси дъската, за която му беше споменал Пепи. Тя висеше край самия вход и върху нея черно на бяло пишеше, че топлата вода лекува всички болести, включително ревматизъм и безсилие у хората, още от времето на Улпия Термалия. Това беше добре. Лошото бе, че тази баня тук беше нова, че тя не е съществувала в деветия век и Абдул-Аба не е могъл да се къпе в нея. Очевидно това е ставало само горе, в древния град, някъде в мраморните басейни или в подземията…

Като установи това, Валери си купи билет и влезе.

Хората седяха в басейна, потопени до гуша в синкавата вода, и червени като варени раци, кротуваха. Водата, миризлива, шуртеше през отворената паст на една бронзова лъвска главичка.

Валери се гмурна в басейна. И едва не припадна.

Горещата вода го сграбчи като с огнени пипала, кожата му за десет секунди почервеня и се опъна като барабан, парата задращи дробовете му. Но той не излезе! Задържа го твърдата увереност, че цялата тази топлинна енергия се влива в него и се превръща в мускули и мозък. Та нали в същата тази вода е лежал някога и великият Абдул-Аба!… И за да отвлече вниманието си от адската жега; започна да си мечтае как някой ден ще открие мансубите и ще стане световен шампион…

Така минаха петнайсет минути, мина половин час, мина час. Хората идваха и си отиваха, Валери стоически стоеше във водата. Когато най-после излезе, почувства се така отпаднал, че едва се дотътра до интерната. А като се прибра в стаята си, просна се върху леглото и за удивление на Добромир, който се обличаше за забавата, замря.

— Хайде! — каза дебелият. — Вече е четири. Ела да чуеш колко хубаво пее нашият хор.

Валери изпъшка: на никакви забави не му се ходеше, но въпреки това с усилие стана…

Физкултурният салон, украсен с гирлянди и лозунги, бе вече пълен с народ. Гърмяха два магнетофона, три акордеона, пет китари. Термалийци се надвикваха, пиеха лимонади, дъвчеха пасти и танцуваха под бдителния поглед на Многострадалната Геновева.

Към Валери се приближи Елка, ужасно красива в небесносинята си рокля.

— Хайде да танцуваме!

— А, не… — изсумтя той. — Боли ме синузитът.

Тя го дръпна настрана и бързо заговори:

— Знаеш ли какво, днес трябва да танцуваш само с мене, защото Тото заповяда на другите момчета да не ме канят. Ти също не бива да каниш други момичета, защото ще ти откажат. Сега ние от шахклуба трябва да се обединяваме като пролетариите от всички страни.

— Добре — рече той, престраши се и прихвана Елка през кръста.

Никога през живота си не бе танцувал, но като видя другите как се подрусват на място, задруса се и той.

— Хубаво танцуваш! — похвали го тя и Валери заподскача още по-усърдно, макар че усещаше как силите му, изсмукани в банята, окончателно се изцеждат.

Елка танцува и с Белия облак. Спас Дългия не искаше. Горд и недостъпен, той наблюдаваше тия глупави съвременни създания, които си губят времето в маймунски кривеници! И си мислеше за новата глава на романа, в която цар Михаил предава на верни монаси скицата на скривалището, където е скрил съкровището…

Започна програмата. Хорът изпя марша на войниците от „Аида“, дето Радамес отива да се моли и хайде всички да го придружим; щангистите вдигаха тежести, та чак подът скърцаше под тях, а момичетата демонстрираха чудесни гимнастически съчетания. Валери дълго им ръкопляска, а Елка се поклони само на него.