Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Седналите около дългата маса учители и възпитатели очакваха, че директорът ще прекъсне спора и ще защити „Термалия“, но Старика не каза нищо и продължи да си прави книжни лодчици, сякаш това, което се говореше наоколо, не го засягаше.

Наричаха го Старика, защото имаше съвсем бяла коса и силно набраздено лице. Всички знаеха, че няма повече от петдесет и пет години, но не на всички беше известно при какви обстоятелства бе побелял и как се бе научил да прави книжни лодчици…

Бе отдавна, в ония години, когато не се казваше Старик и бе съвсем млад партизанин. Ранен в бедрото при престрелка с жандармеристите, той бе неспособен да се движи. А трябваше да се пробива обкръжение. Тогава другарите му го пъхнаха в „бункера“ — обикновена дупка под земята — без оръжие, само с едно ножче за бръснене и малко храна. Покриха дупката с чимове и клонки, и си отидоха с обещанието, че ако останат живи, ще се върнат да го приберат. После дойдоха жандармеристите. Той чуваше тежките им стъпки над главата си, долавяше даже гласовете им и държеше ножчето опряно на вените на китката си… Тогава именно побеля. Тогава също, в мрака, докато чакаше другарите, късаше листчета от тефтерчето си и правеше лодчици…

Сега бе директор на „Термалия“, занимаваше се със сложни педагогически проблеми и по време на заседания не можеше да не прави лодчици от хартия.

— … Ето защо — завърши изказването си доктор Майспо — аз мисля, че трябва да преместим Валери в друго училище. Може би там ще намери по-подходяща среда.

— Глупости-глупости! — изстреля инженер Пройко, стана и заснова нервно из кабинета, прицелвайки се с лулата си в хората. — Преместим ли Валери другаде, значи, признаваме собственото си безсилие да се справим с един по-сложен случай. А че Валери е сложен случай, няма спор. Но тъкмо от такива „сложни случаи“ изскачат истинските личности. Бил болнав, агресивен, амбициозен! Това може да се оправи. Затова пък Валери е първокласен математик и аз много разчитам на него за олимпиадата.

— Чак пък толкоз! — засмя се Майспо.

— Знам-аз-знам-аз, защо не ти харесва Валери! — контраатакува веднага инженер Пройко. — Не ти харесва, защото не дивее ден и нощ в спортната зала и не пълзи пред твоите данколовци.

— Ако не бяха моите данколовци, Осоговския тигър щеше да разкъса твоя Валери, пък и не само Валери.

— Но това не означава още, че всички трябва да станат пехливани!… Впрочем крайно време е твоят Тото и другите като него да се научат колко прави три по три!

— Той е още по-слаб по литература — обади се учителят по български език.

— По другите предмети също — допълни Гърбатко.

— Но му пишете все шестици — забеляза спокойно Старика.

— А какво да правим? — провикна се доктор Майспо. — Нали трябва да остане в нашето училище! Нали на него и на отбора „Дан Колов“ до голяма степен дължим нашата известност!

— Ако е въпрос за известност — рече Гърбатко, — Валери може да прослави интерната повече от Тото.

— Имаш предвид шаха? — попита насмешливо доктор Майспо.

— Да. Той победи гросмайстор Качалски. Това не е шега.

— Знаем ги ние тия вундеркинди! Проблясват като метеори; а като пораснат, угасват безславно. Освен това аз го обърнах на осемнайсетия ход!

Смях. Някой подхвърли:

— Ще те пратим срещу Фишер!

— Тишина, моля! — подкани Старика.

— Другари — подхвана Гърбатко, — далече съм от мисълта да издигам Валери в култ, така както прави Майспо с Тото. Действително неговото здраве не е съвсем в ред. И най-малко аз бих желал да ограничавам неговото физическо развитие и физическото развитие на когото и да било. Та тъкмо защото от рождение влача тази ненужна гърбица, аз съм за създаването на пълноценни личности, умни, с крепко здраве и висок морал…

— Точно това правя аз — рече доктор Майспо.

— Едва ли, ако се съди по Тото и някои от данколовците. Професионални борци създаваш ти, бъдещи „звезди“, презиращи още отсега простосмъртните.

— Да ти припомня ли, Гърбатко, твоите идеи за турнира?

— Това е съвсем друго. Действително, аз направих опит да свържа в едно общо съревнование борбата и шахмата, но за съжаление не се получи нищо. Кой знае, навярно тия два спорта са прекалено различни, може би дори взаимно се изключват…

— Борец-шахматист! — засмя се някой. — Не е още съществувал такъв хибрид. Все едно да кръстосаш ягода с кактус.

— Пепи — каза Гърбатко.

— Какво Пепи? — наежи се доктор Майспо.

— Пепи ще стане такъв хибрид. Борец-шахматист.