Хаим Оливер - Гол от засада

— Но, другарко председател — усмихна се той жално, — за да поместим този текст, няма да ни стигне цял вестник!

— Ще го печатате с продължения! — отсече леля Гица, взе точилката и стана. — И не го ли поместите, да знаете, че… хм… в нашата махала живее балдъзата на заместник-министъра на леката промишленост…

И излезе, преизпълнена с достойнство. Патрулът я последва.

Главният редактор се втурна в стаята на Пампонов:

— Отсега нататък ви забранявам да хвърляте сянка върху чистия лик на РЕДУТ, чувате ли? — закрещя той. — Ще изтъквате само положителните му страни! Ще поощрявате, ще съзиждате, ще разгаряте пламъка на победата! На, тук има едно опровержение. Преработете го и го пуснете! И не го ли направите в седем реда, ще бъда принуден да ви преместя в отдела за спортисти на преклонна възраст!

Пампонов изтрака с единствения си зъб и взе молива, а на другия ден във „Вечерни футболни новини“ излезе следното

В интерес на истината ние се чувствуваме задължени да опровергаем поместеното в статията „Мачът на века“ относно някакви кризи и неблагополучия в ННФК РЕДУТ. От направената проверка се установи, че тия твърдения са лъжливи от край до край, за което се извиняваме пред засегнатите лица.

Кварталът кипеше!

Кварталът се тресеше!

Кварталът потъваше в бездните на футболната страст!

В тия часове, предшествуващи финалната битка, хиляди и хиляди хора в махалите, секциите и блоковете на нашия квартал се занимаваха само с едно: с ННФК РЕДУТ. Всички мислеха за него, говореха за него. Където и да се намираха — на работа, по домовете или на улицата — те коментираха статията „Мачът на века“, обсъждаха въпросите около състоянието на отбора, разнасяха слухове за физическото състояние на този или онзи играч, който вчера си бил контузил кутрето, после плюнчеха моливи и пишеха отговорите на викторината.

В клубчето на ККДЖЗЗМФ бе организиран тотализатор с един-единствен въпрос: „С какъв резултат РЕДУТ ще победи МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ“. Хората се блъскаха да купуват фишове, правеха всевъзможни комбинации, спореха, караха се, дори се побийваха и пишеха, пишеха…

В кварталните фабрики и работилници бе отбелязано спадане на производството. Мекичарницата почна да продава недопържени мекици, кебапчийницата срещу „Лале“ сервираше прегорели кебапчета, сладкарницата — вкисната боза. Никой не работеше, всички само говореха и изчисляваха, и пишеха…

В Института по кибернетика научните сътрудници задаваха на електронноизчислителните машини и мислещите роботи въпроса на въпросите: „С колко ще победи РЕДУТ?“. Машините от пренапрежение изгаряха релетата си, а роботите, пощурели, откъсваха металическите си глави и играеха с тях футбол.

В кланицата говедата злорадо потриваха копита и крояха планове за бягство, тъй като колачите бяха улисани в попълване на фишове.

Обединени от ККДЖЗЗМФ, всички квартални гражданки бяха мобилизирани за организирането на съботната вечеринка с томбола. Едни тръгнаха да разлепват афиши и да изписват по стени и огради лозунга САМО РЕДУТ!, други обикаляха домовете и продаваха билети, трети пък изпросваха от търговските предприятия предмети за томболата. Събрани бяха много интересни неща, като например пробити маркучи за поливане на стадиони, дървени налъми без каишки, прах за миене на клозети, чадъри, които не се отваряха, и пр. Най-ценният предмет бе подарен от местния универсален магазин: единайсет лигавничета за бебета.

Под енергичното ръководство на леля Гица ККДЖЗЗМФ украсяваше читалищния салон — окачваше плакати, зеленина, гирлянди, портрети на редутаблите и пр. Инж. кака Вера монтираше микрофони и високоговорители, майката на Сисулу подреждаше напитките и пр., и пр.

В тази обстановка на футболна треска станаха още няколко интересни събития, които непременно трябва да опиша, защото те говорят за неизтощимата енергия и чевръстата предприемчивост на нашите майки, сестри и дъщери. Преди всичко при милиционерския началник се яви делегация на ККДЖЗЗМФ, възглавявана от доктор Веса, и поиска от него една тежковъоръжена рота за охрана на вечеринката.

— Рота? — учуди се началникът. — За някаква си вечеринка?

— Това не е някаква си вечеринка! Това е празник в чест на редутаблите — обясни доктор Веса.

— Че от какво се плашите?

— От милицията.

Началникът ококори очи: