Майкъл Крайтън - Разкриване

Мередит спря да поеме дъх и се огледа Всички мълчаха, без да помръдват. Гарвин продължаваше да стои прав, изглеждаше потресен. Мередит бавно осъзна, че нещо не е наред. Заговори с по-спокоен тон.

— Надявам се, че съм… че точно изразих общото настроение. Такова беше намерението ми. Пак последва мълчание.

— Мередит — обади се накрая Гарвин, — би ли напуснала залата за няколко минути.

Тя изумено загледа Гарвин, после изрече:

— Разбира се, Боб.

— Благодаря ти.

Излезе от залата с високо вдигната глава. Вратата щракна зад нея.

Джон Мардън се надигна от мястото си и каза:

— Господин Сандърс, моля, продължете изказването си. Колко време според вас ще е нужно, за да се възстанови производството и да заработи с пълна мощност?

Беше пладне. Сандърс седеше в кабинета си с крака върху бюрото и гледаше през прозореца. Над сградите на площад Пайъниър грееше ярко слънце. На ясното небе нямаше нито едно облаче. Влезе Мери-Ан Хънтър в строг костюм.

— Не разбирам — каза тя.

— Какво?

— Записа на новините. Мередит сто на сто е знаела за него. Защото е била там, когато са снимали.

— О, знаела е, но не е допускала, че ще се добера до записа Смятала е, че няма да я покажат в новините, че ще снимат само Фил. Мюсюлманска страна, нали разбираш. Когато отразяват вести от деловия свят, обикновено показват само мъже.

— Аха. И какво?

— Но трети канал е държавен — продължи Сандърс. — Новината тогава е била, че правителството е постигнало само частичен успех в преговорите за промени в завода на „Диджи Ком“ поради неотстъпчивостта на чуждата страна и нежеланието й да се споразумее. Замисълът е бил да се защити доброто име на финансовия министър Саяд. Затова са насочили камерите към Мередит.

— Защото…

— Защото е жена.

— Дяволът, преоблечен като чужденка в делови костюм? С жена феринджи не можеш да се споразумееш.

— Нещо от този род. Както и да е, новините всъщност са се въртели около нея.

— И ти намери записа.

— Да.

Хънтър кимна.

— Е, нямам нищо против — каза тя и излезе от кабинета. Останал сам, Сандърс пак се загледа през прозореца. След малко влезе Синди.

— Най-новото е, че сливането отпада.

Сандърс сви рамене. Чувстваше се изтощен, изцеден. Не го интересуваше.

— Гладен ли си? Да ти донеса ли нещо за обяд?

— Не ми се яде. Какво правят сега?

— Гарвин и Мардън разговарят.

— Продължават ли? Мина повече от час.

— Току-що при тях влезе Конли.

— Само Конли? Никой друг ли?

— Не. Никълс напусна сградата.

— А Мередит?

— Никой не я е виждал.

Сандърс се облегна на стола. Пак обърна очи към прозореца От компютъра се разнесоха три последователни звукови сигнала

30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

ОТ: А. КАН

ДО: Т. САНДЪРС

Обаждаше се Кан. Сандърс се усмихна мрачно. През вратата надникна Синди.

— Търси те Артър.

— Виждам.

15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

Сандърс намести настолната лампа и се облегна. Екранът светна, трептенията спряха Появи се Артър в завода.

— О, Том. Радвам се. Надявам се, че не съм закъснял.

— Закъснял за какво? — попита Сандърс.

— Знам, че днес има съвещание. Трябва да ти кажа нещо.

— Какво е то, Артър?

— Ами боя се, че не бях достатъчно откровен с теб, Том. Става дума за Мередит. Преди шест-седем месеца тя въведе някои промени в производството и се кани да прехвърли вината върху теб. Вероятно на днешното съвещание.

— Разбирам.

— Много ми е неприятно, Том — наведе глава Кан. — Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо, Артър. Кан се усмихна извинително.

— Исках да те предупредя. Честно. Но Мередит все разправяше, че те няма. Не знаех как да постъпя. Тя твърдеше, че ще има битка и е най-добре да застана на страната на победителя.

— Заложил си на губещия, Артър — каза Сандърс. — Уволнен си.

Той протегна ръка и изключи телевизионната камера пред себе си.

— Какво говориш?

— Уволнен си, Артър.

— Не можеш да постъпиш така с мен… — проплака Кан. Образът му почна да избледнява и да се свива. — Не можеш…

Екранът угасна.

След четвърт час в кабинета влезе Марк Луин, като подръпваше нервно яката на черната си риза с къс ръкав марка „Армани“.

— Излязох голям глупак — измънка той.

— Да. Така е.

— Само… Не разбрах какво става.

— Да де, не разбра.

— Какво ще правиш сега?

— Току-що уволних Артър.

— Господи! Какво друго?

— Не знам. Ще видим какво ще стане.

Луин кимна и притеснен излезе. Сандърс реши да го остави известно време да се тревожи. В края на краищата дружбата им щеше да се възстанови. Адел и Сюзан бяха добри приятелки. А и нямаше с кого да замени талантливия Марк. Можеше обаче да го накара да се поизпоти — щеше да му се отрази добре.