Майкъл Крайтън - Разкриване

В един часа влезе Синди.

— Казват, че преди малко Макс Дорфман е отишъл да разговаря с Гарвин и Мардън.

— А Джон Конли?

— Излязъл е. Сега е при счетоводителите.

— Добър признак.

— Носят се слухове, че Никълс е уволнен.

— Защо смятат така?

— Преди час е хванал самолета

След петнайсет минути Сандърс видя Ед Никълс по коридора и отиде до бюрото на Синди.

— Нали ми каза, че Никълс е излетял.

— Така чух — обясни секретарката. — Направо да полудееш. Знаеш ли какво говорят за Мередит?

— Какво?

— Че остава.

— Не вярвам — възрази Сандърс.

— Бил Евъртс казат на секретарката на Стефани Каплан, че няма да уволнят Мередит Джонсън и че Гарвин изцяло я подкрепял. Фил щял да опере пешкира за случката в Малайзия, но Гарвин още вярвал, че Мередит е млада и не бива да бъде обвинявана Затова тя остава на работа.

— Не вярвам.

Синди сви рамене.

— Така разправят.

Той се върна в кабинета и погледна през прозореца Мъчеше се да си внуши, че това са само слухове. След малко из-бръмча вътрешната уредба

— Том? Току-що се обади Мередит Джонсън. Вика те веднага в кабинета си.

През големите прозорци на петия етаж струеше ярко слънце. Секретарката я нямаше на бюрото пред кабинета на Мередит. Вратата беше открехната Той почука.

— Влизай — обади се Мередит Джонсън. Стоеше права, облегната на ръба на бюрото със скръстени на гърдите ръце. Чакаше го. — Здрасти, Том.

— Здравей, Мередит.

— Влизай. Не хапя.

Сандърс не затвори вратата зад себе си.

— Трябва да призная, че сутринта надмина себе си, Том. Изненадах се колко много си успял да научиш за толкова кратко време. И подходът ти беше доста изобретателен.

Той мълчеше.

— Да, отлично си се справил. Горд ли си със себе си? — стрелна го с поглед тя.

— Мередит…

— Смяташ, че най-накрая сме си разчистили сметките? Е, имам новина за тебе, Том, изобщо не си наясно какво става.

Тя се дръпна от бюрото. Сандърс забеляза, че до телефона има кашон. Мередит заобиколи бюрото и започна да прибира в него снимки, документи и комплект писалки.

— Всичко беше идея на Гарвин. От три години търси купувач. Все не намираше. Накрая прати мен и аз изпълних задачата. Обиколих двайсет и седем различни фирми, докато стигнах до „Конли-Уайт“. Те проявиха интерес и аз се спазарих добре. Нищо не пропуснах. Гледах сделката да върви на всяка цена. На всяка цена.

Тя ядно метна някакви листове в кашона. Сандърс я наблюдаваше.

— Гарвин беше доволен, че му поднасям Никълс на тепсия — продължи Джонсън. — Не придиряше как съм го постигнала. Дори не се интересуваше. Искаше само да се свърши работата. Съдрах се да я оправя, защото новата длъжност предлагаше големи възможности за кариера. Защо да не я получа? Аз изпълних задачата. Аз уредих сделката. Заслужих си повишението. Победих те в честен двубой.

Сандърс не пророни дума.

— А сега всичко отива по дяволите. Гарвин не ме подкрепя, когато стигнахме до дебелия край. Всички разправят, че ми бил като баща. Но всъщност той само ме използваше. Искаше да сключи сделката на всяка цена. Сега продължава. Още една проклета сделка Много важно, че някой ще пострада. Всички напират. А аз трябва да намеря адвокат, за да договори условията за напускане. На никой не му пука. — Мередит затвори кашона и се облегна на него. — Но аз те победих, Том, честно и по правилата. Не заслужавам такова отношение. Прецака ме проклетата система.

— Не е вярно. — Сандърс я погледна право в очите. — От години чукаш подчинените си. По всякакъв начин се възползваш от положението си. Клинчиш. Мързи те. Разчиташ на изграденото име и всяка трета дума от устата ти е чиста лъжа. Сега се самосъжаляваш. Смяташ, че системата ти е виновна Знаеш ли какво, Мередит? Системата не те съсипа. Тя те разкри и те изхвърли. Защото дълбоко в себе си ти си пълно нищожество. — Той се завъртя. — Приятно пътуване. Където и да отиваш. Излезе от кабинета и тръшна вратата.

След пет минути се върна в своя кабинет. Все още вбесен, се заразхожда напред-назад край бюрото. Влезе Мепи-Ан Хънткп по спортен екип

Седна и вдигна обутите си в маратонки крака на бюрото.

— За какво си се разработил? За пресконференцията ли?

— Каква пресконференция?

— Насрочили са я за четири часа.

— Кой ти каза?

— Мариан от „Връзки с обществеността“. Кълне се, че Гарвин лично е наредил. Освен това секретарката й звъни по вестниците и телевизионните станции.

Сандърс поклати глава

— Избързват.