Майкъл Крайтън - Разкриване

След всичко случило се пресконференция можеше да има най-рано на другия ден.

— И аз така мисля — кимна Хънтър. — Сигурно ще обявят, че сливането отпада Чу ли какво разправят за Блакбърн?

— Не, какво?

— Гарвин се съгласил на един милион долара обезщетение.

— Не вярвам.

— Така приказват.

— Питай Стефани.

— Никой не я е виждал. Сигурно се е върнала в Кюпъртино, за да се оправя с финансовите въпроси, след като сливането отпада. — Хънтър стана и се приближи до прозореца — Поне времето днес е хубаво.

— Да. Най-накрая.

— Май ще изляза да потичам. Не понасям чакането.

— Не ми се излиза от сградата Тя се усмихна.

— Е, и аз бих постъпила така на твое място. — Хънтър постоя до прозореца известно време и най-после проговори: — А какво знаеш…

Сандърс вдигна поглед.

— Какво?

Хънтър посочи надолу към улицата.

— Микробуси. С антени. Значи все пак ще има пресконференция.

Проведоха пресконференцията в четири часа в главната заседателна зала на партера. Когато Гарвин се изправи в единия край на масата, блеснаха светкавици.

— Винаги съм смятал — започна той, — че жените трябва да бъдат по-широко представени на ръководните длъжности. В навечерието на двайсет и първи век американките са най-неизползваният ресурс на нацията. Положението не се различава в електрониката и в останалите отрасли. Ето защо с голямо удоволствие бих искал да съобщя, че част от сливането ни с „Конли-Уайт Комюникейшънс“ е назначаването на нов заместник-директор в „Диджитал Комюникейшънс“ в Сиатъл — много талантлива жена от централното управление в Кюпъртино. Години наред тя работи творчески и всеотдайно в екипа на „Диджи Ком“ и съм сигурен, че в бъдеще ще прояви още по-голямо творчество. Приятно ми е да ви представя новия заместник-директор по перспективното планиране госпожа Стефани Каплан.

Последваха ръкопляскания. Каплан застана зад микрофона и отметна посивял кичур. Беше облечена в тъмнокафяв костюм и се усмихваше кротко.

— Благодаря ти, Боб. Благодаря на всички, които работиха упорито за успеха на фирмата. Специално искам да подчертая колко се радвам, че ще работя с такива изтъкнати специалисти като ръководителите на отдели Мери-Ан Хънтър, Марк Луин, Дон Чери и, разбира се, Том Сандърс. Тези талантливи хора са сърцевината на нашата фирма и смятам да вървим напред ръка за ръка. Що се отнася до мен, със Сиатъл съм свързана както лично, така и професионално. Мога само да кажа, че съм възхитена, наистина възхитена, че съм тук. Очаквам дълги и щастливи години в този прекрасен град.

След като Сандърс се прибра в кабинета си, по телефона му се обади Фернандес.

— Най-после се свързах с Алън. И знаеш ли какво? Артър А. Френд е в творчески отпуск и е заминат за Непал. Никой не влиза в кабинета му освен секретарката и най-доверените му студенти. Всъщност е влизал само един студент. Първокурсник в Химическия факултет на име Джонатан…

— Каплан — допълни Сандърс.

— Точно така. Знаеш ли кой е? — попита Фернандес.

— Синът на шефката Току-що назначиха Стефани Каплан за ръководител на направлението. Фернандес за миг млъкна.

— Сигурно е забележителна жена — изрече тя.

Гарвин насрочи среща с Фернандес в хотел „Четири сезона“. В късния следобед седнаха в малък тъмен бар близо до Четвърто авеню.

— Страхотно се справи, Луиз — каза той. — Но справедливостта не възтържествува, сигурен съм. Една невинна жена се провали заради някакъв хитрец и интригант.

— Хайде, Боб. Затова ли ме повика? За да се оплакваш?

— Ей Богу, Луиз, сексуалният тормоз се превръща в огромен проблем. Поне във фирмите, които познавам, има заведени по десетина дела Докъде ще стигнем?

— Не се тревожа нещата ще се уталожат — отговори Фернандес.

— Може би и това ще стане някога. Но междувременно невинни хора…

— В работата не ми се случва да срещам кой знае колко невинни хора — отбеляза адвокатката — Разбрах например, че членовете на Управителния съвет на „Диджи Ком“ още преди година са знаели за главоболията с Джонсън, но не са направили нищо, за да го решат.

Гарвин премигна.

— Кой ти каза? Съвършено невярно. Фернандес замълча

— Освен това никога не можеш да го докажеш. Адвокатката повдигна вежди, без да проговори.

— Кой ти каза? — настоя Гарван. — Искам да зная.

— Виж, Боб, никой вече не търпи един определен начин на поведение. Шефът, който посяга към слабините, стиска цици в асансьора, кани секретарки в командировка, но запазва само една стая в хотела. Това отдавна е отминало. Ако някой от служителите ти се държи по този начин, все едно дали е мъж или жена, хомосексуалист или редовен, длъжен си да го спреш.