Майкъл Крайтън - Разкриване

Сандърс огледа хората около масата. От „Конли-Уайт“ проявяваха интерес. Гарвин се мръщеше. Мередит изглеждаше напрегната.

— За да бъде ефективен обаче СД-РОМ дискът, трябват две неща. Първо, преносимо възпроизвеждащо устройство. Като това. — Той вдигна устройството и го подаде на хората от „Конли-Уайт“, за да го разгледат. — Батерия за пет часа и отличен екран. Можете да го ползвате във влака, в автобуса, в класната стая — също като книга.

Хората го разглеждаха и въртяха в ръце. После пак обръщаха погледи към Сандърс.

— Другият проблем с технологията СД-РОМ е ниската й скорост — продължи той. — Много бавно се стига до тези прекрасни данни. Но устройствата „Туинкъл“, чиито прототипи направихме успешно, са два пъти по-бързи от всички други устройства в света. Като се добави паметта за разгъване и прибиране на образите, достигат скоростта на малък компютър. Очакваме в срок от една година да намалим единичната стойност до цената на видеоигра. В момента произвеждаме устройствата. В началото имахме проблеми, но сега ги преодоляваме.

— Можеш ли да ни разкажеш по-подробно за тях? — обади се Мередит. — От разговорите с Артър Кан оставам с впечатлението, че още не сме наясно откъде идват проблемите с устройството.

— Напротив, наясно сме — възрази Сандърс. — Излиза, че те изобщо не са толкова сложни. Очаквам да бъдат изцяло решени само след няколко дни.

— Така ли? — Тя повдигна вежди. — Значи сме разбрали каква е причината?

— Да.

— Прекрасна вест!

— Така е.

— Наистина чудесна новина — намеси се Ед Никълс. — Проектантски ли е проблемът?

— Не — каза Сандърс. — В разработения тук проект няма нищо нередно. Същото се отнася и за прототипите. Проблемът е чисто производствен и е свързан със завода в Малайзия.

— Какъв е по-точно?

— Оказа се — продължи Сандърс, — че производствената линия не е оборудвана както трябва. Би следвало да използваме автоматични уреди за монтиране на контролните чипове и на РАМ-кеша, но малайските работници го правят ръчно. Буквално ги набиват с палец. Поточната линия е мръсна, затова при оптическите измервания се отчита наличието на частици. Трябват ни въздушни инсталации на равнище седем, но наличните са едва на равнище пет. Оказа се, че сме предвиждали някои части като шарнирни болтове и скоби от един много надежден доставчик в Сингапур, но всъщност ги доставяме от друг. По-евтино, но с по-ниско качество.

Мередит се напрегна, но само за миг.

— Неподходящо оборудване, неподходящи условия, неподходящи части… — Тя тръсна глава. — Извинявай. Може да греша, но ми се струва, че ти отговаряше за внедряването на производството, Том?

— Така е — потвърди Сандърс. — Бях в Куала Лумпур през есента и пускахме линията заедно с Артър Кан и местния главен майстор Мохамед Джафар.

— Защо тогава имаме толкова много проблеми?

— За съжаление при изграждането на производството са взети редица погрешни решения.

Изражението на Мередит стана загрижено.

— Том, всички знаем, че си изключително компетентен. Как се е получило?

Сандърс се поколеба. Мигът настъпи.

— Получило се е, защото производствената линия е била променена — изрече той. — Спецификациите не са били спазени.

— Какво искаш да кажеш?

— Според мен ти трябва да обясниш, Мередит. Защото ти си дала нареждане за промените.

— Аз ли?

— Точно така, Мередит.

— Том, сигурно грешиш — хладнокръвно възрази тя. — Нямам нищо общо с производството в Малайзия.

— Имаш — поправи я Сандърс. — Пътувала си два пъти дотам, през ноември и декември миналата година.

— Да, бях в две командировки до Куала Лумпур. Защото ти не се беше справил с преговорите за един трудов спор с малайзийското правителство. Отидох там и реших въпроса. Нямам обаче нищо общо с производството.

— Не е така, Мередит.

— Уверявам те — каза тя хладно. — Нямам нищо общо. Нито с производството, нито с така наречените промени.

— Всъщност си била там, за да провериш на място как са изпълнени твоите нареждания за промените.

— Извинявай, Том. Бъркаш. Никога не съм виждала производствената линия.

На екрана зад нея се появи видеозаписът на новинарската емисия без звук. Журналистът със сако и вратовръзка пред камерата.

— Никога ли не си била в завода? — попита я Сандърс.

— Никога, Том. Не знам кой би могъл да ти каже подобно нещо… и защо го споменаваш сега.

На втори план зад журналиста се видя сградата на „Диджи Ком“ в Малайзия, после заводът отвътре. Камерата се насочи към производствената линия и официалното посещение. В завода бяха Фил Блакбърн и до него Мередит Джонсън. Камерата я показа в едър план, докато разговаряше с един работник.