Майкъл Крайтън - Разкриване

— Появи се по електронната поща!

В миг коридорът опустя. Всички се прибраха по стаите. Сандърс седна зад бюрото и натисна знака за електронната поща. Тя обаче се забави може би защото всички в сградата се включваха едновременно.

Влезе Фернандес.

— Вярно ли е за Блакбърн? — попита тя.

— Сигурно — отговори Сандърс. — Ей сега излиза по електронната поща.

ОТ: РОБЪРТ ГАРВИН, ПРЕЗИДЕНТ И УПРАВЛЯВАЩ

ДИРЕКТОР

ДО: ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА „ДИДЖИ КОМ“

С ГОЛЯМА ТЪГА Й ДЪЛБОКО ЧУВСТВО ЗА ЛИЧНА ЗАГУБА ДНЕС ОБЯВЯВАМ ОСТАВКАТА НА НАШИЯ ЦЕНЕН И ДОВЕРЕН ГЛАВЕН ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТНИК ФИЛИП А. БЛАКБЪРН. фИЛ БЕШЕ ВСЕОТДАЕН СЛУЖИТЕЛ ВЪВ ФИРМАТА ПОЧТИ ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ — ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК, А СЪЩО БЛИЗЪК ЛИЧЕН ПРИЯТЕЛ И СЪВЕТНИК. ЗНАЯ, ЧЕ НА МЕН И НА МНОЗИНА ДРУГИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ И СЕДМИЦИ ОСТРО ЩЕ ЛИПСВАТ МЪДРИТЕ МУ СЪВЕТИ И ВЕДРОТО МУ НАСТРОЕНИЕ. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТЕ КЪМ НАЙ-ДОБРИТЕ МИ ПОЖЕЛАНИЯ ЗА УСПЕХ В НОВОТО ПОПРИЩЕ. СЪРДЕЧНИ БЛАГОДАРНОСТИ, ФИЛ. ВСИЧКО ХУБАВО.

ОСТАВКАТА СЕ ПРИЕМА НЕЗАБАВНО. ХАУАРД ЕБЕР-ХАРД ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА ДО НАЗНАЧАВАНЕТО НА ТИТУЛЯР.

РОБЪРТ ГАРВИН

— Какво пише? — полюбопитства Фернандес.

— Пише: „Уволних този самодоволен тъпак.“

— Беше неизбежно — отбеляза адвокатката. — Особено след като се раздрънка пред Кони Уолш.

— Откъде знаеш? — попита Сандърс.

— От Елинор Врийс.

— Тя ли ти каза?

— Не. Но е много предпазлива. Както всички останали юристи в средствата за масово осведомяване. Най-сигурният начин да си запазиш службата е да спираш разни материали. Ако се съмняваш, най-добре е да ги отхвърлиш. Затова си зададох въпроса какви са причините да пусне очевидно клеветническия материал за господин Свински. Единственото обяснение бе, че източникът е вътрешен и необичайно сигурен, а също е наясно и с правните последици. Източник, който по същество казва, че предоставя историята и няма да съди вестника, ако я отпечата Тъй като ръководителите на фирми нямат никаква представа от право, източникът очевидно беше високопоставен юрист.

— Фил.

— Да.

— Господи!

— Това променя ли плановете ти? — попита Фернандес. Сандърс беше мислил по въпроса.

— Едва ли — отвърна гой. — Според мен Гарвин бездруго щеше да го уволни днес.

— Изглеждаш много сигурен.

— Да. Снощи получих подкрепление. Надявам се днес да ми пратят още.

Влезе Синди, която попита:

— Чакаш ли нещо от Куала Лумпур? Някакъв голям материал?

— Да.

— Върви от седем сутринта. Грамаден е.

Секретарката сложи върху бюрото му касета, същата като онази, на която бе записал видеовръзката с Артър Кан.

Фернандес го погледна Той само сви рамене.

В осем и половина прати документа на Босак до частния факс на Гарвин. После помоли Синди да направи копия от всички получени през нощта факсове от Мохамед Джафар. Сандърс почти не беше спал, за да прочете изпратените материали. А четивото наистина си заслужаваше.

Разбира се, че Джафар не беше болен. Изобщо не се беше разболява!. Лъжата за него бе съчинена от Кан и Мередит.

Сандърс сложи касетата в апарата и се обърна към Фернандес.

— Ще ми обясниш ли най-накрая? — попита тя.

— Надявам се, че записът няма нужда от обяснения. На монитора се появи следният текст:

5 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/К

ОТ: А. КАН

ДО: М.ДЖОНСЪН

Видяха Кан в завода. Миг по-късно екранът се раздели на две и се появи Мередит в кабинета си в Кюпъртино.

— Какво е това? — не се стърпя Фернандес.

— Запис на видеовръзка От неделя.

— Мислех, че всички записи са изтрити.

— Да, тукашните. Но в Куала Лумпур има запазен. Изпрати ми го един приятел.

На екрана Артър Кан се изкашля.

— А. Мередит. Малко съм разтревожен.

— Няма причини — каза тя.

— Продукцията все още не отговаря на спецификациите. Трябва най-малкото да подменим въздушните инсталации. Да сложим по-качествени.

— Не сега.

— Налага се, Мередит.

— Рано е.

— Инсталациите не струват, Мередит. И двамата смятахме, че ще вършат работа, но сме се излъгали.

— Няма значение.

Кан бе потънат в пот. Нервно потри брадичката

— Въпрос на време е Том да го открие, Мередит. Не е глупав, знаеш много добре.

— Ще бъде зает с друго.

— Щом казваш…

— Освен това ще напусне. Кан се сепна.

— Така ли? Едва ли…

— Повярвай ми. Ще напусне. Няма да се примири да ми бъде подчинен.

В кабинета на Сандърс Фернандес се наведе, втренчена в екрана.

— Няма шега! — възкликна тя.