Майкъл Крайтън - Разкриване

— Приятелят ми Макс Дорфман твърди, че съм инсценирал всичко.

— Аха — каза адвокатката.

— И ти ли мислиш същото?

— Не знам. Само се питах какво чувстваше, когато се отдръпна.

Сандърс сви рамене.

— Просто не исках.

— Аха Стигна дотам и разбра, че не ти се ще, така ли?

— Не — каза Сандърс и добави: — Да ти кажа ли истината? Тя се изкашля.

— Изкашля се? — попита Фернандес.

Сандърс пак си представи стаята, смъкнатите до коленете панталони и Мередит под него на служебния диван. Тогава си мислеше: „Какво, по дяволите, правя?“ А тя обвиваше с ръце раменете му и го притискаше. „О, моля те… Не… Не…“

Точно в този момент Мередит извърна глава и се изкашля.

Кашлицата го спря. Тъкмо тогава той се вдигна, каза: „Права си“, и стана от канапето.

Фернандес се намръщи.

— Не мога да не кажа, че кашлицата не изглежда кой знае колко сериозна причина.

— Сериозна е. — Сандърс бутна чинията си. — Не може да кашляш в такъв момент.

— Защо? Да не би да ми говориш за някакво неизвестно за мен правило на поведение? На пангара кашлянето забранено.

— Нищо подобно. Изразявам се съвсем буквално,

— Извинявай, не те разбрах. Какво значи кашлянето? Сандърс се поколеба

— Разбираш ли, жените винаги си въобразяват, че мъжете нямат понятие какво става. Мислят си, че мъжете не могат да намерят мястото, не знаят какво да правят и какво ли не още. Изобщо че мъжете са много глупави по отношение на секса.

— Не мисля, че сте глупави. Какво значи кашлянето?

— Значи, че мислите ти са другаде. Фернандес вдигна вежди.

— Е, увличаш се.

— Факт.

— Не знам. Мъжът ми страда от бронхит. Кашля непрекъснато.

— Но не и в последния момент, сигурен съм. Тя млъкна и се замисли.

— Е, поне веднага след това кашля. Получава пристъп. Винаги се шегуваме как се получава.

— Веднага след това е различно. Но в мига, в най-напрегнатия миг никой не кашля, повярвай ми.

През мислите му се завъртяха още образи. Зачервени бузи. Шията или гърдите на петна. Отпуснатите зърна. Отначало бяха твърди, сега вече не. Очите й потъмняват, понякога се зачервяват отдолу. Устните подпухват. Дишането се променя. Внезапен прилив на топлина. Потръпващи бедра, смяна на ритъма, напрежение, но различно, разлято. Намръщено чело. Премигване. Хапане. Толкова различни начини, но…

— Никой не кашля — повтори той.

После изведнъж се притесни, придърпа чинията и взе една хапка. Търсеше повод да не говори повече, защото смяташе, че е нарушил правилата, че има област на познанието, която уж не съществува…

Фернандес го гледаше любопитно.

— Чел ли си го някъде?

Той поклати глава, както дъвчеше.

— Мъжете говорят ли си за такива неща? Сандърс отрицателно завъртя глава.

— Жените си говорят.

— Знам. — Той преглътна хапката — Както и да е, тя се изкашля и затова спрях. Мислите й бяха другаде и аз много… се ядосах, така ми се струва. Нали разбираш: лежеше задъхана, пъшкаше, но всъщност беше безучастна. Почувствах се…

— Експлоатиран ли?

— Нещо подобно. Манипулиран. Понякога си мисля, че ако не се беше изкашляла тъкмо тогава.. — Сандърс сви рамене.

— Може би трябва да я питам — каза Фернандес и кимна към Мередит.

Сандърс вдигна очи и забеляза, че тя се приближава до тяхната маса.

— О, по дяволите!

— Спокойно, спокойно. Всичко е наред. Мередит дойде с широка усмивка.

— Здравей, Луиз. Здрасти. Том! — Сандърс понечи да се изправи. — Моля те. Том. не ставай. — Тя сложи ръка на рамото му и лекичко го стисна. — Идвам само за минутка.

Усмихваше се лъчезарно. Приличаше точно на самоуверен шеф, който се спира да поздрави колеги. Сандърс забеляза, че Гарвин урежда смел ката за двамата. Зачуди се дали и той няма да дойде.

— Луиз. исках само да потвърдя, че нямам никакви лоши чувства — каза Мередит. — Всеки си върши работата Разбирам го. Освен това смятам, че целта беше постигната, атмосферата се прочисти. Само се надявам, че всичко оттук нататък ще тръгне добре.

Стоеше зад стола на Сандърс. Той трябваше да извърти врат и глава, за да я гледа

— Не искаш ли да седнеш? — покани я Фернандес.

— Може би само за минута.

Сандърс стана, за да й предложи стол. Мислеше, че всичко изглежда съвсем в реда на нещата от позицията на хората от „Конли“. Шефът не желае да се натрапва и чака настоятелна покана от сътрудниците си. Той донесе стол, погледна настрани и забеляза, че Никълс ги наблюдава над очилата си. Младият Конли също ги следеше.

Мередит седна Сандърс й държа стола.