Майкъл Крайтън - Разкриване

— Искаш ли нещо? — осведоми се Фернандес.

— Току-що привърших, благодаря.

— Кафе? Нещо друго?

— Не, благодаря. Сандърс седна Мередит се наведе.

— Боб ми разказа за плановете да обособи акционерно дружество. Много е вълнуващо. Всичко върви с пълна скорост. Сандърс я гледаше изумен.

— Има цял списък с предложения за име на новата фирма, когато се отдели догодина. Как ви се струват? „Спийд Кор“, „Спийд Стар“, „Прайм Кор“, „Тааисан“ и „Тензор“. Според мен има фирма „Спийл Кор“, която произвежда части за автомобили. „Спийд Стар“ е много търговско, чак нагло. „Прайм Кор“ е по-скоро за взаимоспомагателна каса. Какво ще кажете за „Талисан“ и „Тензор“?

— Тензорът е вид лампа — обади се Фернандес.

— Добре. Но „Талисан“ е хубаво според мен.

— Смесеното дружество на „Епъл“ и „Ай Би Ем“ се казва „Талиджент“ — възрази Сандърс.

— О, прав си. Много си приличат. Ами „Майкро Дин“? Не е лошо. Или пък „Ей Ди Джи“ от първите букви на „Нови графични режими“? Стават ли, какво ще кажете?

— „Майкро Дин“ не е лошо.

— И аз така мисля. Има още едно… „Ано Дин“.

— Това е болкоуспокояващо — обясни Фернандес.

— Какво?

— Анодинът е болкоуспокояващо средство. Наркотик.

— О! Остави го тогава И последното, „Син Стар“.

— Като за трафиканти на наркотици.

— Така е. Имаме обаче цяла година да измислим нещо по-добро. „Майкро Дин“ не е лошо като начало. Съчетава „микро“ с „динамо“. Създава положителни асоциации, нали?

Още преди да й отговорят, тя бутна назад стола.

— Трябва да вървя. Реших, че е добре да сте в течение. Благодаря за помощта Лека нощ, Луиз. Том, до утре.

Подаде ръка и на двамата, после прекоси ресторанта, за да иде при Гарвин. Двамата се приближиха до масата на хората от „Конли“, за да ги поздравят.

Сандърс гледаше след нея.

— Положителни асоциации — повтори той. — Господи! Обсъжда имена за фирмата, без дори да знае с какво ще се занимава.

— Голямо представление беше.

— Разбира се — съгласи се Сандърс. — Бива я по представленията Но то нямаше нищо общо с нас. Беше предназначено за тях.

Той кимна към хората от „Конли-Уайт“, седнали в другия край на ресторанта. Гарвин се здрависваше с всеки поотделно, Мередит разговаряше с Джим Дейли. Очевидно й каза някаква шега, защото тя се засмя и отметна глава, показвайки дългата си шия.

— Единствената причина да разговаря с нас беше да създаде впечатление, че ако утре ме уволнят, тя няма пръст в тая работа.

Фернандес плати сметката.

— Искаш ли да вървим? — предложи тя. — Трябва да проверя още няколко неща.

— Така ли? Какво?

— Алън може да ни е приготвил нещичко. Не е изключено.

Гарвин се сбогуваше с хората от „Конли“. Помаха им и отиде при Кармин.

Мередит остана до масата. Стоеше зад Джон Конли с ръце на раменете му. докато говореше с Дейли и Ед Никълс. Ед Никълс каза нещо, погледна над очилата си, Мередит се засмя и отиде до него, за да види листовете с данните. Доближи глава плътно до Никълс. Кимаше, говореше и сочеше страниците.

Проверяваш погрешна фирма.

Сандърс се загледа в Мередит, която се усмихваше и се шегуваше с тримата от „Конли-Уайт“. Какво му бе казал Блакбърн предния ден?

Въпросът е, Том, че Мередит Джонсън има големи връзки в тази фирма. Направила е впечатление на много влиятелни хора.

Като Гарвин.

Не само Гарвин. Мередит е укрепила позициите си в няколко насоки.

В „Конли-Уайт“ ли?

Да. И там.

Фернандес се изправи. Сандърс я последва.

— Знаеш ли какво, Луиз?

— Какво?

— Проверявахме погрешна фирма.

Фернандес се намръщи, после погледна към масата на „Конли-Уайт“. Мередит кимаше до Ед Никълс, сочеше нещо с една ръка, с другата се опираше на масата. Пръстите й го докосваха. Той гледаше страниците над очилата си.

— Тъпите очила — каза Сандърс.

Нищо чудно, че Мередит не повдигна обвинения в тормоз срещу него. Би било крайно неудобно заради връзката й с Ед Никълс. И нищо чудно, че Гарвин няма да я уволни. Нещата изглеждаха съвсем логични. Никълс и без това не поддържаше безрезервно сливането — може би единствено връзката му с Мередит го караше да продължи.

Фернандес въздъхна.

— Така ли мислиш? Никълс ли е?

— Да. Защо не? Адвокатката поклати глава.

— Дори и да е вярно, не ни помага. Могат да отстояват изключителни предпочитания и какво ли не още, ако изобщо трябва да се отстоява нещо. Знаеш, това не е първото сливане заради леглото. Ако слушаш мене, най-добре го забрави.