Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Момичето прие това. Значи щеше да е и неин дълг да се грижи за другите. Дори да не можеше да роди свое дете, щеше да се грижи за други деца. Щеше да се опита да се грижи и за този добър човек, господин Дж. Л. Б. Матекони, да поддържа ред и чистота в дома му. Това щеше да е нейна работа.

Някои си имаха майки, които да се грижат за тях. Тя не беше сред тези хора. Но защо майка й умря? Тя си я спомняше вече съвсем смътно. Помнеше смъртта й, риданията на другите жени. Помнеше как взеха от ръцете й бебето и го сложиха в дупката. Струваше й се, че тя го е изровила, но не беше сигурна. Може би някой друг го беше направил и й го беше дал. Тя помнеше как след това побягна и се озова на непознато място.

Може би някой ден щеше да намери място, където да остане. Това щеше да е хубаво. Да знаеш, че домът, в който живееш, е твоят дом, там, където ти е мястото.

Имаше клиенти, които печелеха симпатиите на маа Рамотсве още щом й разкажеха историята си. Други пък не можеха да станат симпатични на никого, защото в основата на постъпките им стояха егоизъм, алчност или явна параноя. Но истинските случаи — случаите, които превръщаха занаята на частния детектив в действително призвание — бяха сърцераздирателни. Маа Рамотсве веднага разбра, че случаят на господин Летсениане Бадуле беше от тях.

Той дойде без предварителна уговорка, в деня, след като маа Рамотсве се върна от пътуването си до Молепололе. Това бе първият ден, в който маа Макутси бе повишена в помощник-детектив и маа Рамотсве тъкмо й бе обяснила, че макар вече да е частен детектив, все още имаше секретарски задължения.

Тя осъзна, че трябва да зачекне този въпрос веднага, за да избегне недоразумения.

— Не мога да взема на работа и секретарка, и помощник-детектив — каза тя. — Това е малка агенция. Не печеля много. Сама го знаеш, нали ти изпращаш сметките.

Лицето на маа Макутси помръкна. Тя бе облякла най-елегантната си рокля и си беше правила прическа, в резултата, на което краищата на косата й стърчаха. Не се беше получило.

— Значи още съм секретарка? — попита тя. — Ще продължавам ли да пиша на машина?

Маа Рамотсве поклати глава.

— Не съм размислила. Ти си помощник частен детектив. Но все някой трябва да пише на машина, нали? Това е задължение на помощник частния детектив. Заедно с други неща.

Изражението на маа Макутси се разведри.

— Значи всичко е наред. Мога да правя нещата, които вършех досега, но ще върша и други неща. Ще имам свои клиенти.

Маа Рамотсве се сепна. Тя не възнамеряваше да поверява клиенти на маа Макутси. Мислеше да й възлага задачи, които тя да извършва под нейно наблюдение. А цялостното разследване щеше да е нейна отговорност. Но тогава тя си спомни. Спомни си как работеше в „Малкия почтен общ търговец“ в Мочуди и колко се вълнуваше, когато за пръв път й позволиха сама да приеме стока. Егоистично беше да пази клиентите само за себе си. Как би могъл човек да навлезе в професията, ако шефовете пазеха само за себе си всички интересни задачи?

— Да — каза тя спокойно, — ще имаш свои клиенти. Но аз ще решавам кои да поемеш. Може това да не са много големи клиенти… поне в началото. Ще започнеш с дребни неща и ще се усъвършенстваш.

— Така е справедливо — каза маа Макутси. — Благодаря ви, маа. Няма да искам лъжица, твърде голяма за устата ми. Така ни казваха в Ботсуанския колеж за секретарки. Научете първо лесните неща, а след това — трудните. Не обратното.

— Това е добра философия — каза маа Рамотсве. — В днешно време много младежи не са научени на нея. Те искат веднага да се хванат с големите неща. Искат да тръгнат от самия връх, да вземат много пари и да карат големи мерцедеси.

— Това е глупаво — каза маа Макутси. — Като си млад, трябва да вършиш малки неща и постепенно да се усъвършенстваш, за да можеш след време да се захванеш с големите.

— Да-а-а — проточи дълбокомислено маа Рамотсве, — тези мерцедеси не са хубаво нещо за Африка. Вярно, хубави коли са, но всички амбициозни африканци искат такава кола, без да са я заслужили. А това създава големи проблеми.

— Колкото повече мерцедеси има в една страна — продължи линията на размишление маа Макутси, — толкова по-лоша е тази страна. Ако има страна без мерцедеси, тя ще е хубаво място. Сигурна съм.

Маа Рамотсве загледа с любопитство помощничката си. Това беше интересна теория, за която си струваше да поговорят по-подробно по-нататък. Но междувременно трябваше да се решат още едно-две неща.