Алегзандър Смит - Сълзите на жирафа

Третата фигура, Освалд Ранта, беше съвсем друго нещо. Той беше спретнато и елегантно облечен. Имаше бяла риза и вратовръзка и като маа Солои се усмихваше срещу обектива. Но неговата усмивка беше друга.

— Погледни този човек — каза маа Рамотсве. — Погледни Ранта.

— Не ми харесва — отсече маа Макутси. — Изобщо не ми харесва как изглежда.

— Точно така — каза маа Рамотсве. Това е лош човек.

Маа Макутси не каза нищо и минута-две те седяха в пълно мълчание, като маа Макутси не откъсваше поглед от снимката, а маа Рамотсве гледаше към чашата с чай. Накрая маа Рамотсве се обади:

— Мисля, че ако там е извършено нещо лошо, направил го е този мъж. Как мислиш, права ли съм?

— Да — отвърна маа Макутси, — права сте. — Тя замълча за миг. — Смятате ли да го откриете?

— Това е следващата ми задача — каза маа Рамотсве. — Ще поразпитам, ще потърся някой, който го познава. Но междувременно ни чакат няколко писма. Имаме и други случаи, за които трябва да се погрижим. Онзи мъж от пивоварната, който се тревожеше за брат си. Вече открих нещо и можем да му пишем. Но първо трябва да напишем писмо за онзи счетоводител.

Маа Макутси сложи един лист в пишещата машина и зачака маа Рамотсве да започне да й диктува. Писмото не беше интересно — в него ставаше дума за проследяването на счетоводителя на една фирма, който продал повечето активи на фирмата и изчезнал. От полицията вече не го търсеха, но фирмата си искаше парите.

Маа Макутси пишеше машинално. Не мислеше за това, което вършеше, но дългата практика й даваше възможност да пише без грешка дори когато умът й беше зает с нещо друго. В момента тя мислеше за Освалд Ранта, чудеше се как можеха да го намерят. Името му се пишеше по необичаен начин и най-просто щеше да е да го намери в телефонния указател. Освалд Ранта беше шикозно облечен мъж, който сигурно имаше телефон. Тя трябваше само да го намери и да препише адреса. После можеше да извърши свое разследване и да предаде информацията на маа Рамотсве.

След като свърши писмото, тя го подаде за подпис на маа Рамотсве и адресира плика. След това, докато маа Рамотсве пишеше нещо в досието, тя отвори чекмеджето и извади телефонния указател на Ботсуана. Както предполагаше, в него имаше само един Освалд Ранта.

— Трябва да звънна за кратко — каза тя на маа Рамотсве. — Няма да трае дълго.

Маа Рамотсве изсумтя в знак на съгласие. Тя знаеше, че на маа Макутси може да се има доверие с телефона, тя не беше като повечето секретарки, които звъняха от телефона на шефа си на своите приятели чак в Маун или Орапа.

Маа Макутси заговори тихо, така че маа Рамотсве да не я чува.

— Ако обичате, там ли е раа Ранта?

— Не, маа, той е на работа. Аз съм прислужничката.

— Извинете, че ви безпокоя, маа. Трябва да му се обадя в работата. Бихте ли ми казали къде работи?

— В университета. Ходи там всеки ден.

— Разбирам. А кой е телефонът му там?

Тя записа номера на един лист, благодари на прислужницата и остави слушалката. След това набра номера и моливът й пак запрепуска по листа.

— Маа Рамотсве — обади се накрая спокойно, — сдобих се с информацията, която ви трябваше.

Маа Рамотсве рязко вдигна глава.

— За какво?

— За Освалд Ранта. Той живее тук, в Габороне. Преподава във факултета по икономика на земеделието в университета. Секретарката каза, че винаги отивал там в осем сутринта и всеки, който иска да се види с него, можел да си определи среща. Няма какво повече да търсите.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Ти си много умна — каза тя. — Как разбра всичко това?

— Погледнах в телефонния указател — отговори маа Макутси. — След това се обадих и открих останалото.

— Ясно — каза маа Рамотсве все още усмихната. — Свършила си добра детективска работа.

Маа Макутси засия от тази похвала. Детективска работа. Беше свършила работата на детектив, макар да беше най-обикновена секретарка.

— Радвам се, че сте доволна от моята работа — каза тя след малко. — Отдавна искам да съм детективка. Доволна съм от работата като секретарка, но не е същото като да бъдеш детективка.

Маа Рамотсве се навъси.

— Значи това искаш, така ли?

— Непрекъснато — отговори маа Макутси. — Непрекъснато искам това.

Маа Рамотсве се замисли за секретарката си. Тя беше добра служителка, интелигентна, и ако това значеше за нея толкова много, защо да не я повиши? Можеше да й помага в разследванията, така щеше да оползотворява времето си много по-добре, отколкото ако само си седеше зад бюрото и чакаше някой да звънне. Можеше да купят телефонен секретар, който да поема обажданията, докато тя се занимава с разследвания. Защо да не й даде тази възможност и да не я направи щастлива?