Карлос Сафон - Среднощният дворец

— Това, което установихме до момента, само потвърждава разказа на бабата на Шиър — пардон, вашата баба. Поне отчасти.

— В историята на инженера има някои бели петна, които няма да попълним лесно — рече Майкъл.

— Именно — потвърди Сет. — Всъщност мисля, че онова, което не сме открили, е далеч по-интересно от онова, което открихме.

— Какво имаш предвид? — попита Бен.

— Вижте — продължи Сет, като грееше ръцете си на огъня, — историята на Чандра е документирана от момента, когато е постъпил в официалния Промишлен институт. Има книжа, които удостоверяват, че е отхвърлил редица предложения на британското правителство да работи за армията. Искали да му възложат строеж на мостове и на една железопътна линия, свързваща Бомбай и Делхи, но това били все проекти за обслужване на военни цели.

— Ариами ни разказа колко е ненавиждал британците — отбеляза Бен. — Обвинявал ги е за много от поразиите в тази страна.

— Така е — потвърди Сет. — Но любопитното е, че въпреки откритата си неприязън, която изразявал и публично, Чандра Чатърджи участвал в един странен проект на британските военни между 1914 и 1915 г. — година преди да загине в трагедията на Джитърс Гейт. Това била една секретна разработка със загадъчното име Огнената птица .

Шиър повдигна вежди и се примъкна по-близо до Сет със загрижено изражение.

— Какво е представлявала тази Огнена птица?

— Трудно е да се каже — отвърна Сет. — Господин Де Росио смята, че това може да е бил някакъв военен експеримент. Част от официалната кореспонденция, която намерихме сред документите на инженера, беше подписана от полковник на име сър Артър Луелин. По думите на Де Росио, този човек някога имал съмнителната чест да оглавява силите, отговорни за потушаването на мирните движения за независимост през периода от 1905 до 1915 г.

— Някога ли? — попита Бен.

— Това е най-интересното — обясни Сет. — Сър Артър Луелин, официален касапин на Негово Величество, загинал в пожара на Джитърс Гейт. Какво е търсел там си остава загадка.

Петимата приятели се спогледаха объркани.

— Да се опитаме да внесем малко ред в тази каша — предложи Бен. — От една страна имаме блестящ инженер, който неведнъж отхвърля щедри оферти за строеж на държавни обекти от страна на британското правителство, тъй като ненавижда колониалното владичество. Дотук всичко е логично. Но ето че изневиделица се появява този мистериозен полковник и го въвлича в операция, която — както и да погледнем нещата — трябва да е възмутила Чандра до дън душа: разработка на тайно оръжие, експеримент за овладяване на тълпите. И той приема. Тук нещо не се връзва. Освен ако…

— Освен ако въпросният Луелин не е притежавал някакви необикновени средства за убеждение — довърши Иън.

Шиър вдигна ръце в знак на протест.

— Невъзможно е! Баща ми никога не би се съгласил да участва в какъвто и да е военен проект. Нито в полза на британците, нито в полза на бенгалците. Той е презирал военните, смятал ги е за обикновени платени главорези, наемници на покварени правителства. Никога не би поставил таланта си в услуга на нещо, предназначено за избиване на собствения му народ.

Сет я гледаше мълчаливо, претегляйки внимателно думите ѝ.

— Въпреки всичко, Шиър, има документи, които удостоверяват, че по някакъв начин е участвал — рече той.

— Трябва да има друго обяснение — отвърна тя. — Баща ми е бил изобретател и писател, а не убиец на невинни.

— Като оставим настрана идеалите му — отбеляза Бен, — наистина трябва да има друго обяснение и тъкмо него се опитваме да открием. Да се върнем към темата за Луелин и неговите убедителни аргументи. Какво може да е направил той, за да принуди инженера да сътрудничи?

— Може би силата му е била не в онова, което е можел да направи — рече Сет, — а в онова, което е можел да не направи.

— Не разбирам — каза Иън.

— Това е моята теория — продължи Сет. — В цялата документация за инженера неговият приятел от детинство Джавахал се споменава само веднъж — в едно писмо от полковник Луелин, адресирано до Чандра и с пощенско клеймо от ноември 1911 г. В послеписа нашият приятел, полковникът, лаконично намеква, че ако Чандра отхвърли поканата да участва в проекта, той ще се види принуден да предложи работата на някогашното му другарче Джавахал. Аз си мисля следното: инженерът е успял да скрие младежката си дружба с Джавахал — който по това време вече е бил в затвора — и да изгради кариера, без някой да узнае, че някога е укривал този престъпник. Да предположим обаче, че Луелин случайно е попаднал на Джавахал в затвора и онзи му е разказал за отношенията си с Чандра. Това би поставило полковника в отлична позиция да шантажира инженера и да го застави да сътрудничи.