Карлос Сафон - Среднощният дворец

— Откъде можем да сме сигурни, че Луелин и Джавахал са се познавали? — попита Иън.

— Това е само предположение, но не съвсем лишено от правдоподобност — рече Сет. — Сър Артър Луелин, полковник от британската армия, решава да потърси помощта на един забележителен инженер. Въпросният му отказва. Луелин го проучва и открива тъмно минало — съдебен процес, в който инженерът е замесен. Тогава полковникът решава да посети Джавахал и престъпникът му изпява онова, което би искал да чуе. Простичко, нали?

— Не мога да повярвам — каза Шиър.

— Понякога е най-трудно да се повярва в истината — отбеляза Бен. — Спомни си какво ни разказа Ариами. Но да не прибързваме. Де Росио продължава ли да работи по темата?

— В момента — да — отвърна Сет. — Но планината от документи е такава, че ще му трябва цяла армия от книжни плъхове, за да отсее зърното от плявата.

— Вие сте се справили доста добре — похвали ги Иън.

— По-малко не сме и очаквали от вас — каза Бен. — А сега се върнете при библиотекаря и не го изпускайте от поглед дори за миг. Има нещо в цялата работа, което ни убягва.

— А вие какво ще правите? — попита Майкъл, макар че вече знаеше отговора.

— Ще отидем в къщата на инженера — отвърна Бен. — Може би там ще намерим онова, което търсим.

— Или пък нещо друго… — подхвърли Майкъл.

Бен се усмихна.

— Както вече казах, ще поемем този риск.

Малко преди полунощ Шиър, Бен и Иън стигнаха до оградата, която вардеше къщата на инженера Чандра Чатърджи. На изток тясната кула на Шиамбазар се очертаваше върху кълбото на месечината, хвърляйки сянката си като черна игла върху подивялата градина с палмови дървета и храсти, скрили тайнствената постройка.

Бен се подпря на металните пръчки на портата и огледа върховете им — застрашителни и остри като копия.

— Ще трябва да се прехвърлим отгоре — отбеляза той. — Не изглежда лесно.

— Няма да е необходимо — отвърна Шиър, застанала до него. — Баща ни е описал всеки милиметър от тази къща в книгата си, преди да я построи, а аз я изучавах години наред, докато запаметих всяка подробност. Ако описаното е вярно — в което ни най-малко не се съмнявам, — зад тези храсти има малко езерце, а по-нататък се издига къщата.

— А тези пръчки? — попита Бен. — Писал ли е и за тях? Не ми се ще да ме кърпят на сутринта.

— Има и друг начин да се влезе в къщата, без да се налага да прескачаме оградата — каза сестра му.

— Ами какво чакаме тогава? — възкликнаха Бен и Иън в един глас.

Шиър ги поведе през тясна като процеп алея между оградата на имота и стените на една съседна сграда в арабски стил. Скоро стигнаха до кръгъл отвор, който явно служеше за водосток или за главен канал на всички тръби в къщата. От него се разнасяше остро зловоние.

— Оттук ли ще влезем? — попита Бен скептично.

— А ти какво очакваше? — сопна се момичето. — Персийски килим?

Бен надникна в тунела на канализацията и го подуши отново.

— Дивна прелест — заключи той, обръщайки се към Шиър. — Ти ще си първа.

Те излязоха от тунела под арката на малък дървен мост, извит над езерцето, което се простираше като покривало от тъмно кадифе пред къщата на инженера Чандра Чатърджи. Шиър поведе двете момчета по тесен бряг с глинеста почва, в която краката им затъваха, докато не стигнаха отсрещния край на езерото. Там тя се спря да погледа сградата, за която бе мечтала през целия си живот. Тази нощ я виждаше за пръв път наяве под звездното небе, по което се носеха облаци в неспирен бяг. Иън и Бен застанаха мълчаливо до нея.

Жилището беше двуетажна постройка с две кули от всяка страна. В облика му се смесваха различни архитектурни стилове — от едуардианските линии до екстравагантните паладиански 16 16 Паладианска архитектура — европейски архитектурен стил, развил се от идеите на италианския архитект Андреа Паладио (1508-1580), смятан от мнозина за твореца, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след Ренесанса. форми, а имаше и елементи, които сякаш бяха заимствани от някой замък, изгубен в полите на Баварските планини. Въпреки еклектиката общото впечатление бе за ведра елегантност, която отправяше предизвикателство към критичното око на наблюдателя. Сградата като че ли излъчваше вълшебно обаяние и след първоначалното слисване създаваше усещане, че невъзможната смесица от стилове и форми е избрана, за да образуват хармонично цяло. Стаена сред гъстата дива растителност, която я скриваше в сърцето на Черния град, къщата на инженера бе представителна като палат и се издигаше надменно край водата като голям черен лебед, съзерцаващ отражението си в езеро от обсидиан.