Карлос Сафон - Среднощният дворец

Майкъл се появи иззад една прашна етажерка, понесъл кутия с книжа и подпечатани документи, безжалостно обезцветени от времето. Сет повдигна вежди, молейки се находката да си струва труда.

— Мисля, че това са протоколите от един съдебен процес за серия от убийства — рече Майкъл. — Бяха под куп призовки, адресирани до инженера Чандра Чатърджи.

— Процесът срещу Джавахал? — рипна Сет, видимо развълнуван.

— Дай да видя — нареди Де Росио.

Майкъл сложи кутията върху писалището на библиотекаря. Облак жълтеникав прах изпълни конуса златиста светлина, която струеше от електрическата лампа. Дебелите пръсти на Де Росио внимателно запрелистваха документите, докато малките му очички изучаваха съдържанието им. Сет наблюдаваше лицето му със свито сърце в очакване на някаква дума или знак. Библиотекарят се спря на един лист, върху който като че ли имаше няколко различни печата, и го приближи до светлината.

— Виж ти, виж ти — промърмори той на себе си.

— Какво е това, господине? — рече Сет умолително. — Какво намерихте?

Де Росио вдигна очи и го изгледа с широка лукава усмивка.

— Държа в ръцете си документ, подписан от полковник сър Артър Луелин. В него, позовавайки се на съображения за държавна безопасност и военна тайна, той нарежда да се прекрати дело № 089861/А в четвърто отделение на Върховния съд на Калкута — по обвинение на гражданина Лахаважд Чандра Чатърджи, инженер, в предполагаемо участие, премълчаване и/или укриване на доказателства в разследване за убийство. Делото следва да се прехвърли във Върховния военен съд на въоръжените сили на Негово Величество, а всички предишни решения, както и доказателствата, предоставени от защитата и обвинението по време на разглеждането, да се анулират. Дата: 14 септември 1911 г.

Майкъл и Сет гледаха господин Де Росио, онемели от изумление.

— Е, деца — заключи библиотекарят, — кой от двама ви умее да вари кафе? Очаква ни дълга нощ…

Ключалката с четирите колела изскърца едва доловимо и след няколко секунди двете крила на тежката метална врата бавно се отвориха. Отвътре ги лъхна въздух, стоял затворен в къщата в течение на години.

Иън пребледня в тъмното.

— Ама тя се отвори — прошепна той разтреперан.

— Колко си наблюдателен — отбеляза Бен.

— Не е време за шеги — рече приятелят му. — Не знаем какво ни чака вътре.

Бен измъкна кибритената кутия и я размаха във въздуха, тъй че клечките затракаха.

— Въпрос на време е да разберем. Искаш ли да влезеш пръв?

— Отстъпвам на теб тази чест — отвърна Иън със заядлива усмивка.

— Аз ще вляза първа — обади се Шиър и се вмъкна в къщата, без да дочака отговор.

Бен бързо драсна една клечка и последва сестра си. Иън хвърли последен поглед към нощното небе, сякаш се боеше, че може повече да не го види, пое дълбоко дъх и влезе на свой ред в къщата на инженера. Миг по-късно масивната врата се затвори зад тях също тъй леко, както се бе отворила, за да ги пусне вътре.

Тримата се скупчиха един до друг и Бен вдигна клечката нависоко. Пред очите им се разгърна впечатляваща гледка, която надхвърляше и най-смелите им очаквания.

Намираха се в зала с дебели византийски колони, увенчана с вдлъбнат свод, покрит с огромна фреска. В нея личаха стотици персонажи от индуската митология, представящи безкрайна галерия от образи. Фигурите бяха разположени в концентрични кръгове около центъра на композицията — релефно изображение на богинята Кали.

Стените на залата бяха покрити с рафтове с книги, които описваха два полукръга с височина над три метра. Подът бе облицован с мозайка от лъскав черен емайли късчета планински кристал, които създаваха илюзията за небосвод, обсипан със звезди и съзвездия. Иън разгледа внимателно шарките по пода и разпозна няколко характерни фигури, образувани от небесни тела, за които им бе говорил Банким в „Св. Патрик“.

— Сет би трябвало да види това… — прошепна Бен.

В другия край на залата, отвъд този килим от звезди, който изобразяваше познатата вселена, една вита стълба водеше към горния етаж.

Преди Бен да забележи, догарящата клечка опари пръстите му и тримата останаха отново в пълен мрак. Само съзвездията в краката им продължаваха да блестят като нощното небе.

— Невероятно — промърмори Иън сам на себе си.

— Почакай да видиш горния етаж — разнесе се гласът на Шиър на няколко метра зад него.

Бен запали нова клечка и двете момчета видяха, че девойката вече ги чака при витата стълба. Без да обелят дума, Бен и Иън я последваха.