Карлос Сафон - Среднощният дворец

— Шиър? — немощно извика тя.

Ехото на гласа ѝ се изгуби в мрака на къщата. Никой не отговори, но само след миг отново отекнаха две почуквания.

Ариами опипа слепешком полицата на камината, в която тлеещата жарава бе единственият източник на светлина. Събори няколко предмета, докато пръстите ѝ най-сетне напипаха дългата метална ножница на камата, която държеше там. Измъкна оръжието и златист отблясък от жаравата заигра по извитото острие. Тясна като нож ивица светлина се появи под вратата на дома. Ариами пое дълбоко дъх и полека запристъпва натам.

Спря пред вратата и чу шепота на вятъра в листака в двора.

— Шиър? — прошепна отново, без да получи отговор.

Стиснала здраво камата, сложи лявата си длан върху бравата и леко я натисна. Ръждясалият механизъм на ключалката изскърца жално, пробудил се след години на летаргия. Вратата бавно се отвори и синкавото сияние на нощното небе хвърли ветрило от светлина вътре в къщата. Отвън нямаше никого. Храсталакът се раздвижи — море от стотици сухи листенца, издаващи хипнотичен шепот. Ариами предпазливо надникна навън и погледна първо на едната страна, после на другата, но дворът беше пуст. Именно тогава кракът ѝ се блъсна в нещо и тя погледна надолу, за да открие малка кошница в нозете си. Беше завита с плътно покривало, през което обаче прозираше светлина, извираща отвътре. Ариами коленичи до кошницата и внимателно свали плата, който я покриваше.

Вътре намери две малки восъчни фигурки на голи бебета. От главите им стърчаха запалени фитили и двете изображения се топяха като свещи в храм. Старата жена усети, че я побиват тръпки, и блъсна кошницата, която се търкулна по изпочупените каменни стъпала. Сетне се изправи и тъкмо се канеше да се прибере вътре, когато забеляза, че по дългия коридор, който водеше към другия край на жилището, към нея се приближават пламтящи стъпки от невидими нозе. Усети, че камата се изплъзва от пръстите ѝ, и затръшна входната врата.

Заслиза заднишком по стъпалата, не смеейки да се обърне с гръб към вратата, и се спъна в кошницата, която току-що бе захвърлила. Просната на земята, Ариами видя с изумление как един огнен език лизна прага на вратата и овехтялото дърво пламна като пергамент. Старата жена пропълзя няколко метра, докато стигна до храстите; там се изправи с мъка и загледа безпомощно как пламъците изригнаха през прозорците и обхванаха цялата постройка в смъртоносна прегръдка.

Ариами се затича към улицата и не се спря да погледне назад, докато не се отдалечи на стотина метра от онова, което доскоро бе неин дом. Сега на неговото място се издигаше буйна клада, която свирепо бълваше алени искри и пепел към небесата. Съседите започнаха да надничат от прозорците си и наизлязоха на улицата, загледани тревожно в огромния пожар, набрал сила за броени секунди. Ариами чу как покривът се срина с грохот, погълнат от пламъците. Внезапна алена светкавица озари лицата на насъбралите се хора, които се споглеждаха слисани, недоумяващи какво е станало.

Ариами Бозе заплака горчиво за дома, в който бе израснала, дома, в който бе родила дъщеря си. Сетне, сливайки се с безредната тълпа по улиците на Калкута, завинаги се сбогува с него.

Не беше трудно да определят точното местоположение на къщата на инженера, следвайки указанията на криптограмата, която Сирадж бе разгадал. Според тези напътствия, прилежно съпоставени с теренните наблюдения, проведени от Рошан, къщата на Чандра Чатърджи се намираше на една тиха улица, която свързваше Джатиндра Мохан Авеню и Ачаря Прафула Роуд, приблизително на километър и половина северно от Среднощния дворец.

Щом се увери, че приятелите му са оценили подобаващо плодовете от проучванията му, Сирадж изрази неотложното си желание да се впусне да търси Изабел, без да губи дори минута повече. Усилията им да го успокоят и да му втълпят да я изчака — всички бяха сигурни, че тя ще се появи — останаха безрезултатни. В крайна сметка Рошан, верен на обещанието си, предложи да го придружи. Двамата тръгнаха в нощта, след като се уговориха да се срещнат с останалите в къщата на инженера, щом узнаеха някакви новини за Изабел.

— А какво успяхте да научите вие двамата? — попита Иън, обръщайки се към Сет и Майкъл.

— Ще ми се да бяхме постигнали такива впечатляващи резултати като Сирадж, но вместо това попаднахме на множество неизяснени въпроси — отвърна Сет. Той разказа за посещението при господин Де Росио, когото бяха оставили в музея с обещанието, че след няколко часа ще се върнат, за да му помогнат в продължаващото разследване.