Карлос Сафон - Среднощният дворец

Нея година баща ти станал жертва на гибелните ветрове и насмалко щял да умре, ако не бил неговият приятел Джавахал, който двайсет дена се грижил за него в една колиба от кирпич и обгоряло дърво на брега на река Хугли. Когато оздравял, баща ти се заклел, че винаги ще закриля Джавахал и ще споделя с него всичко, което бъдещето му поднесе, защото оттам насетне животът му принадлежал и на приятеля му. Това била детска клетва, договор, скрепен с кръв и чест. Ала имало нещо, което баща ти не знаел: Джавахал, неговият ангел пазител, тогава едва единайсетгодишен, носел във вените си болест, много по-страшна от треската, която насмалко не отнела живота на бъдещия ми зет. Тази болест, която щяла да се прояви много по-късно, отначало едва забележимо, а впоследствие неумолимо като смъртна присъда, била лудостта.

След години баща ти узнал, че майката на Джавахал се самозапалила пред очите на сина си, принасяйки се в жертва на богинята Кали, а баба му по майчина линия завършила дните си в окаяна килия в една лудница в Бомбай. Това били само отделни брънки от една дълга верига от ужаси и нещастия в историята на семейството. Ала баща ти бил силна личност, дори като момче, и поел отговорността да закриля приятеля си, независимо от страшното му наследство.

Нещата се развивали добре, докато Джавахал не навършил осемнайсет години. Тогава той убил хладнокръвно един богат търговец на базара само защото човекът отказал да му продаде някакъв медальон, като се позовал на външността на Джавахал, която го накарала да се усъмни в неговата платежоспособност. Тогава баща ти крил своя приятел в дома си месеци наред, излагайки на опасност живота и бъдещето си, за да го предпази от полицията, която го издирвала под дърво и камък. Успял, но това произшествие било само началото. Година по-късно, в нощта на индуската Нова година, Джавахал подпалил една къща, в която живеели дузина възрастни жени, и седнал на улицата да гледа пламъците, докато гредите рухнали и цялата сграда била изпепелена. Този път дори хитростите на баща ти не успели да го спасят от ръцете на правосъдието.

Последвал съдебен процес, дълъг и страшен, и Джавахал бил осъден на доживотен затвор за престъпленията си. Баща ти всячески се старал да му помогне — пръснал спестяванията си по адвокати, пращал му чисти дрехи в тъмницата, където го държали, подкупвал пазачите му, за да не го изтезават. Ала Джавахал му се отблагодарил единствено с думи на омраза. Обвинил баща ти, че го бил предал и изоставил, че искал да се отърве от него. Упрекнал го, че нарушил клетвата, която двамата си дали преди години. Дори се заклел да му отмъсти, защото — както извикал гневно от подсъдимата скамейка, когато прочели присъдата му — половината от живота на баща ти му принадлежала.

Баща ти погребал тази тайна дълбоко в сърцето си и не пожелал майка ти да узнае някога за нея. Времето заличило външните следи от тези събития. След сватбата, първите години на брака и първите успехи на баща ти те изглеждали като далечен спомен, епизод, погребан в миналото.

Спомням си времето, когато майка ти забременя. Зет ми сякаш стана друг, човек не можеше да го познае. Купи едно паленце, което искаше да обучи за куче-пазач, да го направи най-добрата бавачка за бъдещия си син. Не спираше да говори за къщата, която щял да построи, за плановете си за бъдещето, за някаква нова книга…

Месец по-късно лейтенант Майкъл Пийк, един от предишните ухажори на майка ти, почука на вратата с вест, която пося ужас в живота им: Джавахал подпалил отделението за особено опасни престъпници, където бил затворен, и избягал. Преди това обаче написал на стената с кръвта на съкилийника си, когото заклал, една-единствена дума: отмъщение .

Пийк обеща да потърси лично Джавахал и да защити съпрузите от всякакви заплахи. Изминаха два месеца без новини и без следа от беглеца — докато не настъпи рожденият ден на баща ти.

Призори някакъв просяк донесе пакет, адресиран до него. Пратката съдържаше един медальон — онзи накит, заради който Джавахал бе извършил първото си убийство — и бележка. В нея той обясняваше, че след като ги шпионирал няколко седмици и открил, че баща ти вече е преуспял човек с ослепителна съпруга, искал да им пожелае всичко най-добро и може би щял в скоро време да ги посети, за да споделят като братя онова, което принадлежало и на двама им.

Следващите дни преминаха в паника. Един от часовоите, които Пийк бе наел, за да охраняват къщата нощем, бе намерен мъртъв. Кучето на баща ти бе открито на дъното на кладенеца в двора. И всяка сутрин стените на къщата осъмнаха с нови закани, написани с кръв — нещо, което Пийк и хората му бяха безсилни да предотвратят.