Карлос Сафон - Среднощният дворец

Енциклопедистът категорично отрече да е чувал нещо.

— Възможно ли е господин Картър да е имал някаква работа с такъв тип? Дали пък няма да се намери нещо в архивите му? — рече Изабел.

— Можем да проверим — отвърна Иън. — Засега най-важното е да поговорим с баба ти, Шиър, и да разплетем тази бъркотия.

— Съгласен съм — каза Рошан. — Да отидем да се видим с нея и после ще начертаем план за действие.

— Някакви възражения срещу предложението на Рошан? — попита Иън.

Единодушно „не“ отекна сред порутените стени на Среднощния дворец.

— Добре, да вървим.

— Момент — обади се Майкъл.

Приятелите се обърнаха да изслушат вечно мълчаливия виртуоз на молива, който пресъздаваше в образи историята на обществото „Чоубар“.

— Не ти ли хрумна, че всичко това може да има връзка със случката, която ни разказа тази сутрин, Бен? — попита Майкъл.

Бен преглътна на сухо. От половин час си задаваше същия въпрос, но не можеше да открие някакво свързващо звено между двете събития.

— Аз лично не виждам връзка, Майкъл — рече Сет.

Останалите се замислиха над въпроса, но никой не изглеждаше склонен да оспори мнението на Сет.

— И аз не мисля, че има връзка — съгласи се най-сетне Бен. — Вероятно просто съм сънувал.

Майкъл го погледна право в очите — нещо, което почти никога не правеше — и му подаде една малка рисунка. Бен я разгледа и видя силуета на влак, който пресичаше пуста равнина, осеяна тук-там с колиби и бараки. Теглеше го величествен локомотив, завършващ с клин и увенчан с високи комини, които бълваха пара и дим в едно покрито с черни звезди небе. Влакът бе обвит в пламъци и през прозорчетата на вагоните надничаха стотици призрачни лица; протегнали ръце, пътниците пищяха сред огнената стихия. Майкъл бе пресътворил на хартия описанието на Бен с абсолютна достоверност. Бен усети, че го побиват тръпки.

— Не те разбирам, Майкъл — промълви той. — Накъде биеш с това?

Шиър се приближи до тях и лицето ѝ пребледня, когато разгледа рисунката и осъзна връзката, която Майкъл бе открил между видението на Бен и произшествието в „Св. Патрик“.

— Огънят — тихо рече тя. — Това е огънят.

Жилището на Ариами Бозе бе стояло затворено години наред, но призракът на хиляди спомени, затворени между стените му, все още изпълваше този дом, обитаван само от книги и картини.

По пътя натам всички единодушно решиха, че най-разумно ще е Шиър първа да влезе в къщата, за да разправи на баба си какво се е случило и да ѝ предаде желанието на приятелите да разговарят с нея. След като това предложение бе прието, членовете на обществото „Чоубар“ прецениха, че трябва да ограничат броя на представителите си на срещата с възрастната жена. Гледката на седем непознати юноши едва ли щеше да я подтикне към откровения. Освен Шиър и Бен, само Иън бе избран да присъства на разговора. Той отново прие да действа като посланик от името на клуба, макар да подозираше, че честотата, с която му отреждаха тази роля, бе свързана не толкова с доверието на приятелите му в неговата находчивост и сдържаност, колкото с безобидната му външност, която лесно печелеше одобрението на възрастните и на разни официални служители. И тъй, след като минаха по улиците на Черния град и почакаха няколко минути в обраслия като джунгла двор на Ариами Бозе, Иън и Бен влязоха в къщата по сигнал на Шиър, докато останалите чакаха завръщането им.

Момичето ги отведе в стая, оскъдно осветена от дузина свещи, пъхнати в стъклени съдинки с вода. Капки разтопен восък образуваха причудливи цветчета около свещите и приглушаваха яркостта на пламъците. Тримата приятели седнаха пред старицата, която ги наблюдаваше мълчаливо от креслото си, и плъзнаха погледи по покритите с драперии стени на сумрачната стая и рафтовете, погребани под дългогодишен слой прах.

Ариами изчака да обърнат очи към нея и се приведе към тях с поверително изражение.

— Моята внучка ми разказа какво се е случило — рече тя. — Не мога да кажа, че съм изненадана. Години наред съм живяла със страха, че ще се случи нещо подобно, макар и съвсем да не подозирах, че ще е точно по този начин. Преди всичко трябва да знаете, че това, което сте видели днес, е само началото. След като ме изслушате, ще трябва да решите дали ще го оставите да следва своя ход, или ще го предотвратите. Аз съм вече стара и не ми достигат смелост и енергия, за да се боря със сили, които са много по-могъщи от мен и които с всеки изминал ден все по-трудно проумявам.