Карлос Сафон - Принцът на мъглата

Старецът поклати глава и Макс най-сетне забеляза гневни сълзи в очите му, изтерзани от дългите години на бдение в кулата на фара.

— В такъв случай кой е погребан в мавзолея на Джейкъб Флайшман в гробището?

— Никой — отвърна Виктор Крей. — Погребение не е имало и мавзолеят, който си видял оня ден, не е построен официално. Той просто се появи в местното гробище седмица след бурята. Хората от градчето смятат, че Флайшман е поръчал да го изградят за сина му.

— Не разбирам — рече Макс. — Ако не го е поръчал баща му, кой го е построил и защо?

Пазачът на фара се усмихна горчиво.

— Каин — отвърна най-сетне той. — Каин го издигна там и оттогава го пази за Джейкъб.

— Мили Боже — прошепна Макс, осъзнавайки, че може би е пропилял ценно време, като накара стареца да му признае цялата истина. — Трябва незабавно да измъкнем Роланд от колибата на плажа…

Шумът на прибоя събуди Алисия. Беше се смрачило и от ожесточения тропот по покрива тя разбра, че над залива се бе разразила буря, докато бяха спали. Надигна се замаяна и видя, че Роланд все още лежеше в кревата и мълвеше нещо неразбираемо в съня си. Макс не беше там и Алисия реши, че брат ѝ е излязъл да погледа дъжда над морето; дъждът криеше неустоимо очарование за него. Тя отиде до вратата, отвори я и хвърли поглед към плажа.

Гъста синкава мъгла пълзеше от морето към колибата като дебнещ призрак и от пазвите ѝ шепнеха десетки гласове. Алисия побърза да затръшне вратата и се облегна на нея, решена да не се поддава на паниката. Стреснат от шума, Роланд отвори очи и се надигна с мъка, без да разбира напълно къде се намира.

— Какво става? — измънка той.

Алисия отвори уста, за да му отговори, но нещо ѝ попречи. Роланд гледаше изумен гъстата мъгла, която се процеждаше през всички сглобки на колибата и я обгръщаше. Момичето извика и вратата, на която се подпираше, отхвръкна навън, изтръгната от пантите си от някаква невидима сила. Роланд скочи от леглото и понечи да изтича при Алисия, която се понесе към морето, дърпана от зловеща лапа, образувана от прозрачна мъгла. Една фигура се изпречи на пътя му и той позна водния призрак, който го бе завлякъл в дълбините. Вълчето лице на клоуна грейна.

— Здравей, Джейкъб — прошепна гласът през пихтиестите устни. — Сега ще падне веселба.

Момчето цапардоса течната форма и силуетът на Каин се разпадна във въздуха, при което на земята се изсипаха безброй литри вода. Роланд се втурна навън и бурята го връхлетя с пълна сила. Над залива се бе образувал огромен купол от гъсти пурпурни облаци. Ослепителна светкавица падна върху един от върховете на стръмнината и направи на пух и прах тонове скали, посипвайки плажа с дъжд от нажежени отломки.

Алисия крещеше, борейки се да се изтръгне от смъртоносната прегръдка, която я държеше в плен, и Роланд се затича по камъните към нея. Опита се да я хване, протегнал ръце, но една голяма вълна го събори. Когато успя да се изправи отново, целият залив се тресеше под краката му и Роланд чу оглушителен тътен, който сякаш се надигаше от дълбините на морето. Момчето отстъпи няколко крачки, като се мъчеше да запази равновесие, и видя исполинска светеща форма, която изникна от водите, вдигайки няколкометрови вълни във всички посоки. В центъра на залива се подаде една мачта. Пред невярващите му очи корпусът на „Орфей“ бавно изплува на повърхността, обвит в призрачно сияние.

На мостика стоеше Каин, загърнат в наметалото си. Той вдигна сребърен жезъл към небесата и нова светкавица се стрелна над него, озарявайки целия „Орфей“. Жестокият кикот на мага проехтя над залива, когато призрачната лапа стовари Алисия в нозете му.

— Ти ми трябваш, Джейкъб — изсвистя гласът на Каин в ума на Роланд. — Ако не искаш тя да умре, ела да я вземеш…

Макс бясно препускаше с колелото под дъжда, когато блясъкът на една светкавица го сепна и разкри пред погледа му „Орфей“, изплувал от дълбините и обвит в хипнотично сияние, което се излъчваше от самия метал. Старият кораб на Каин отново плаваше по развилнелите се води на залива. Останал почти без дъх, Макс въртеше педалите, боейки се, че ще се добере до колибата прекалено късно. Бе оставил назад пазача на фара — старецът не можеше да поддържа неговото темпо. Когато стигна до плажа, момчето скочи от колелото и се затича към колибата на Роланд. Откри, че вратата е била изтръгната от пантите си и зърна на брега вцепенената фигура на своя приятел, който гледаше като омагьосан призрачния кораб, порещ вълните. Макс благодари на небесата и изтича да го прегърне.