Карлос Сафон - Принцът на мъглата

Филмът заседна в прожектора и уловеният кадър започна бавно да се разтапя на екрана. Макс изключи машината и стисна юмруци, за да спре треперенето на ръцете си. Джейкъб Флайшман и Роланд бяха едно и също лице.

Светкавица озари за миг притъмнялата стая и Макс изведнъж забеляза зад прозореца една фигура, която тропаше по стъклото и му правеше знаци да я пусне вътре. Запали лампата и позна смъртно бледото и ужасено лице на Виктор Крей, който, съдейки по изражението му, сякаш току-що бе видял призрак. Момчето отиде до вратата и пусна стареца да влезе. Чакаше ги дълъг разговор.

Макс подаде чаша горещ чай на пазача на фара и го зачака да се стопли.

Виктор Крей зъзнеше и Макс не знаеше дали това се дължи на студения вятър, донесен от бурята, или на страха, който старецът очевидно не можеше да скрие.

— Какво правехте по тия места, господин Крей? — попита момчето.

— Бях в градината със статуите — отвърна старецът, опитвайки се да се успокои. Сръбна малко от димящия чай, после остави чашата си на масата. — Къде е Роланд, Макс? — попита нервно.

— Защо искате да знаете? — Последното откритие на Макс го бе изпълнило с недоверие към стареца, което пролича в тона му.

Пазачът на фара явно долови подозрението му и започна да жестикулира, сякаш искаше да му обясни, а не намираше подходящите думи.

— Макс, тази нощ ще се случи нещо ужасно, ако не го предотвратим — рече най-сетне, съзнавайки, че твърдението му не звучи много убедително. — Трябва да узная къде е Роланд. Животът му е в голяма опасност.

Макс мълчаливо гледаше умоляващото му лице. Не вярваше на нито дума от онова, което току-що бе чул.

— Чий живот, господин Крей, този на Роланд ли, или на Джейкъб Флайшман? — попита настойчиво и зачака реакцията на стареца.

Виктор Крей подбели очи и въздъхна унило.

— Мисля, че не те разбирам, Макс.

— Аз пък мисля, че много добре ме разбирате. Знам, че ме излъгахте, господин Крей — рече Макс, вперил обвинителен поглед в лицето му. — Знам и кой е Роланд в действителност. Заблуждавахте ни от самото начало. Защо?

Виктор Крей стана, отиде до единия прозорец и надникна навън, сякаш очакваше посещение. Поредната гръмотевица разтърси къщата. Бурята наближаваше с всеки изминал миг и момчето чуваше грохота на големите вълни, които се разбиваха в брега.

— Кажи ми къде е Роланд, Макс — настоя старецът, все така загледан навън. — Няма време за губене.

— Не съм сигурен, че мога да ви се доверя. Ако искате да ви помогна, най-напред ще трябва да ми кажете истината — отсече Макс. Този път нямаше да допусне да му хвърлят прах в очите.

Пазачът на фара се обърна и го изгледа строго. Момчето издържа на погледа му, без да трепне. Виктор Крей сякаш разбра ситуацията и рухна сразен в едно кресло.

— Добре, Макс. Сега ще чуеш истината, щом това искаш — промълви той.

Макс седна срещу него и кимна — целият беше слух.

— Почти всичко, което ви разказах оня ден при фара, е вярно — поде старецът. — Някогашният ми приятел Флайшман беше обещал на доктор Каин, че ще му даде първородния си син, ако му помогне да спечели любовта на Ева Грей. Една година след сватбата, когато вече бях изгубил връзка с двамата, доктор Каин започнал да го навестява и да му напомня за сключения договор. Флайшман всячески се стараел да избегне появата на това дете, стигайки дотам, че почти разрушил брака си. След корабокрушението на „Орфей“ се почувствах длъжен да им пиша, за да им съобщя, че вече са свободни от тази присъда, която бе съсипвала щастието им в продължение на толкова години. Мислех, че заплахата на доктор Каин е била погребана завинаги в морето. Или просто имах глупостта сам да си втълпя, че е така. Измъчван от гузна съвест, Флайшман се чувстваше задължен спрямо мен и искаше тримата — Ева, той и аз — пак да си бъдем заедно, както в студентските ни години. Това, разбира се, беше абсурдно. Твърде много неща се бяха случили оттогава. Въпреки всичко той изпълни приумицата си да построи тази къща и скоро след това синът им Джейкъб се роди под нейния покрив. Малкият беше дар Божи, който върна и на двама им радостта от живота. Или поне така изглеждаше, защото още в нощта на раждането му разбрах, че нещо не е наред. Нея нощ, тъкмо преди зазоряване, сънувах отново доктор Каин.

Докато момчето растеше, Флайшман и Ева бяха тъй заслепени от щастието си, че не забелязваха заплахата, която продължаваше да ги грози. И двамата душа даваха за това дете и угаждаха на всичките му прищевки. Надали е имало на света по-обожавано и глезено дете от Джейкъб Флайшман. Но — малко по малко — признаците за присъствието на Каин ставаха все по-очевидни. Един ден петгодишният Джейкъб се изгубил, докато си играел в задния двор. Родителите му го търсили отчаяно часове наред, но от него нямало и следа. Когато се свечерило, баща му взел фенер и отишъл в гората, боейки се, че малкият се е залутал в гъсталака и е претърпял някаква злополука. Флайшман си спомнил, че шест години по-рано, докато строели къщата, на границата с гората имало едно малко празно заграждение. Очевидно това бил някогашен кучкарник — място, където животните били държани, преди да бъдат умъртвени, — разрушен в началото на века. Нея нощ нещо подсказало на Флайшман, че момчето може би е влязло вътре и после не е могло да излезе. Предчувствието му се оказало отчасти вярно, но синът му не бил единственото, което намерил там.