Карлос Сафон - Принцът на мъглата

Вратичката водеше към едно от главните хранилища на трюма. В центъра на помещението Роланд се бореше да се освободи от хватката на водното създание, което сега бе приело формата на клоуна. Светлината, която Макс бе видял, струеше от очите му — жестоки и несъразмерно големи за лицето му. Когато момчето нахълта в трюма, онази твар вдигна глава и го погледна. Макс почувства инстинктивно желание да побегне колкото се може по-бързо, но гледката на пленения му приятел го накара да остане срещу тези очи, пълни с дива ярост. Лицето на създанието се промени и Макс позна каменния ангел от гробището.

Тялото на Роланд престана да се гърчи и се отпусна безжизнено. Създанието го пусна и Макс, без да чака реакцията му, доплува до приятеля си и го хвана за ръката. Роланд беше в безсъзнание. Ако не го измъкнеше на повърхността за броени секунди, щеше да загине. Макс го задърпа към вратичката, но в този миг изчадието с тяло на клоун и лице на ангел се хвърли към него, оголило дълги зъби и остри нокти. Макс го цапардоса и юмрукът му премина през лицето на създанието. Беше просто вода, но толкова студена, че самият ѝ допир до кожата причиняваше пърлеща болка. Доктор Каин за пореден път показваше своите фокуси.

Момчето отдръпна ръката си и привидението изчезна, а заедно с него и светлината. Използвайки малкото въздух, който му бе останал, Макс задърпа Роланд по коридора, за да напуснат корпуса. Когато се измъкнаха оттам, дробовете му сякаш щяха да се пръснат. Неспособен да задържи дъха си дори секунда повече, изпусна целия въздух, който бе събрал. Сграбчи отпуснатото тяло на Роланд и заплува с всички сили към повърхността, като си мислеше, че самият той всеки миг ще изгуби съзнание.

Агонията на последните няколко метра му се стори безкрайна. Когато най-сетне изскочи на повърхността, сякаш се бе родил отново. Алисия се хвърли във водата и заплува към тях. Макс пое дълбоко дъх няколко пъти, борейки се с пронизващата болка в гърдите. Не беше лесно да намъкнат Роланд в лодката и Макс забеляза, че докато се мъчеше да повдигне инертното му тяло, сестра му изподра ръцете си в грапавия дървен ръб.

Когато най-сетне успяха да качат приятеля си на борда, те го сложиха по корем и взеха да го натискат по гърба, за да могат дробовете му да изхвърлят водата, която бе погълнал. Плувнала в пот и с окървавени ръце, Алисия сграбчи Роланд и се опита да го накара да диша. Накрая тя пое дълбоко дъх и, запушвайки ноздрите на момчето, вкара енергично целия този въздух в устата му. Наложи се да повтори това пет пъти, преди тялото на Роланд да реагира с рязък гърч, след което той започна да плюе морска вода, разтърсван от конвулсии.

Най-сетне отвори очи и прежълтялото му лице взе много бавно да възвръща цвета си. Макс му помогна да се надигне и Роланд постепенно задиша нормално.

— Добре съм — измънка той и вдигна ръка в опит да успокои приятелите си.

Алисия отпусна ръце и избухна в плач, хлипайки така, както брат ѝ никога не бе я чувал да прави дотогава. Макс изчака няколко минути Роланд да се съвземе достатъчно, за да може да се крепи сам в седнало положение; после хвана веслата и загреба към брега. Роланд го гледаше безмълвно. Беше му спасил живота. Макс знаеше, че този поглед, изпълнен с отчаяние и признателност, винаги ще го съпътства.

Братът и сестрата сложиха Роланд на леглото в неговата плажна колиба и го завиха с одеяла. Никой от тях нямаше желание да разговаря за случилото се, поне за момента. Заплахата на Принца на мъглата за пръв път бе добила болезнено осезаема форма и трудно можеха да намерят думи, за да изразят цялата тревога, която изпитваха в тези мигове. Здравият разум им подсказваше, че ще е най-добре да се погрижат за непосредствените си нужди — и точно това направиха. Роланд държеше в колибата си аптечка за първа помощ, която Макс използва, за да почисти раничките по ръцете на сестра си. Роланд заспа след няколко минути. Алисия го наблюдаваше с разстроено изражение.

— Ще се оправи. Просто е изтощен, това е всичко — успокои я Макс.

Алисия погледна брат си.

— Ами ти? Спаси му живота — рече тя с глас, който издаваше колко е развълнувана. — Никой не би могъл да стори това, което направи ти, Макс.

— Той щеше да направи същото за мен — отвърна брат ѝ, който предпочиташе да не обсъжда тази тема.

— Как се чувстваш?

— Да ти кажа ли честно? — попита Макс.

Сестра му кимна.

— Струва ми се, че ще повърна — усмихна се той. — По-зле не съм бил през целия си живот.