Карлос Сафон - Принцът на мъглата

Когато старият пазач на фара приключи разказа си, часовникът на Макс показваше, че остават няколко минути до пет часа. Навън слаб дъждец ръмеше над залива, а вятърът, който духаше откъм морето, блъскаше настойчиво кепенците на прозорците.

— Задава се буря — рече Роланд, оглеждайки оловния хоризонт.

— Макс, време е да се прибираме. Татко ще се обади скоро — промълви Алисия.

Брат ѝ кимна неохотно. Трябваше да обмисли внимателно всичко, което им бе разказал старецът, и да се опита да подреди късовете от мозайката. Усилието да си припомни тази история бе потопило Виктор Крей в безучастно мълчание и той се взираше пред себе си с отсъстващо изражение.

— Макс… — настоя Алисия.

Макс стана и безмълвно махна за сбогом на стареца, който му отвърна с леко кимване. Роланд погледа дядо си няколко секунди, после излезе с приятелите си навън.

— И сега какво? — попита Макс.

— Не зная какво да мисля — сви рамене Алисия.

— Не вярваш ли в тази история? — попита брат ѝ.

— Не е много за вярване — отвърна тя. — Трябва да има някакво друго обяснение.

Макс погледна въпросително към Роланд.

— Ти също ли не вярваш на дядо си, Роланд?

— Да ти кажа честно, и аз не знам какво да вярвам — отвърна момчето. — А сега да тръгваме, ще дойда с вас, преди бурята да ни настигне.

Алисия се качи на велосипеда на Роланд и двамата поеха по обратния път без повече приказки. Макс се обърна да погледне за миг къщата при фара и се зачуди дали бе възможно дългите самотни години, прекарани на стръмното възвишение, да са накарали Виктор Крей да съчини тази зловеща приказка, в която той самият несъмнено вярваше. Остави хладния дъждец да освежи лицето му, после се качи на колелото си и потегли надолу.

Историята на Каин и Виктор Крей бе все така ярка в мислите му, когато стигна до пътя, който се виеше покрай залива. Докато въртеше чевръсто педалите под дъжда, Макс започна да подрежда фактите по единствения начин, който му изглеждаше правдоподобен. Дори ако допуснеше, че всичко, казано от стареца, е вярно — което бе трудно да се приеме, — ситуацията си оставаше неизяснена. Един могъщ чародей, прекарал много години в летаргия, като че ли бавно се връщаше към живота. В този ред на мисли, смъртта на малкия Джейкъб Флайшман бе първият признак за пробуждането на Каин. И все пак нещо в цялата история, която пазачът на фара бе крил толкова дълго, някак не се връзваше.

Небето пламна от първите светкавици и вятърът захвана да плюе едри капки дъжд в лицето на Макс. Той ускори темпото, въпреки че краката му още не се бяха възстановили от сутрешния маратон. Оставаха му около два километра до къщата на плажа.

Макс съзнаваше, че не би могъл просто да приеме разказа на стареца, сякаш той обясняваше всичко. Призрачното присъствие на статуите в градината и събитията от първите няколко дни в градчето показваха, че се е задействал някакъв зловещ механизъм и че никой не би могъл да предскаже какво ще се случи тепърва. С помощта на Алисия и Роланд или без нея, Макс бе решен да продължи разследванията си и да разнищи загадката докрай, започвайки с онова, което като че ли водеше право към сърцевината ѝ: филмите на Джейкъб Флайшман. Колкото повече прехвърляше историята в ума си, толкова повече се убеждаваше, че Виктор Крей не им бе казал цялата истина. Това бе ясно като бял ден.

Алисия и Роланд чакаха на верандата, когато Макс, прогизнал до кости, остави колелото си в гаража и изтича да се скрие от проливния дъжд.

— Това се случва за втори път тая седмица — разсмя се Макс. — Ако я карам така, ще се свия от водата. Нали не мислиш да се връщаш сега, Роланд?

— Боя се, че ще трябва — отвърна приятелят му, загледан в плътната завеса на дъжда, който плющеше яростно. — Не ми се иска да оставям дядо сам.

— Вземи поне една мушама — рече Алисия. — Иначе ще пипнеш пневмония.

— Няма нужда, свикнал съм. Пък и това е лятна буря, бързо ще премине.

— Гласът на опита — пошегува се Макс.

— Ами да…

Тримата приятели се спогледаха мълчаливо.

— Май ще е най-добре да не се връщаме към темата до утре — предложи Алисия след малко. — Един здрав сън ще ни помогне да видим нещата много по-ясно. Поне така казват хората.

— И кой ще спи тая нощ след такава история? — възрази Макс.

— Сестра ти има право — рече Роланд.

— Подмазвач! — подразни го Макс.

— За да сменим темата, утре мислех да отида пак да се гмуркам при кораба. Може би ще успея да си намеря секстанта, който някой изпусна оня ден… — каза приятелят му.