Карлос Сафон - Принцът на мъглата

Същата нощ, когато открих ужасната участ на моя приятел, магазинът на Сколимоски беше изпепелен от страшен пожар. Никога не споделих с когото и да било какво бях видял с очите си в тоя ден.

Два месеца по-късно семейството ми се премести на юг, далече от предишния ни дом. Месеците отминаваха и скоро започна да ми се струва, че Принца на мъглата е бил само един горчив спомен от мрачните години, прекарани в сенките на онзи беден, мръсен и жесток град на моето детство… Докато го видях отново и осъзнах, че случилото се в онази нощ е било само началото.

— Следващата ми среща с Принца на мъглата бе няколко месеца по-късно. Една вечер баща ми, току-що повишен в длъжност главен инженер на една текстилна фабрика, заведе всички ни в голям базар с увеселителни съоръжения. Построен върху дървен кей, който се врязваше в морето, базарът напомняше приказен стъклен дворец, сякаш увиснал в небето. Когато се стъмни, многоцветните светлини, отразени във водата, бяха наистина великолепно зрелище. През живота си не бях виждал такава красота! Баща ми беше на седмото небе: бе спасил семейството си от едно бъдеще, което не предвещаваше нищо добро, и сега бе човек с положение, уважаван и с достатъчно пари в джоба, за да осигури на децата си същите развлечения, на които се радваха дечурлигата в големия град. Вечеряхме рано, след което татко раздаде на всички ни по няколко монети, за да ги похарчим за каквото намерим за добре, докато той и майка ми се разхождаха, хванати под ръка, наравно с издокараните местни жители и заможните туристи.

Бях очарован от огромното виенско колело, което се въртеше неспирно в единия край на кея — отраженията от светлините му се виждаха на няколко мили по брега. Изтичах да се наредя на опашката и докато чаках, забелязах един павилион на няколко метра встрани. Сред стрелбища и сергии с томболи ярка пурпурна светлина озаряваше загадъчната бърлога на доктор Каин — гадател, маг и ясновидец. Така поне пишеше на табелата, на която някой треторазреден драскач бе нарисувал лицето на Каин, вторачено заплашително в любопитните зяпачи, които минаваха край новото леговище на Принца на мъглата. Изображението на табелата и сенките, които пурпурната лампа хвърляше върху павилиона, му придаваха зловещ, погребален вид. Входът бе закрит със завеса с добре познатата ми шестолъчна звезда, избродирана в черно.

Сякаш омагьосан от тази гледка, напуснах опашката за виенското колело и се приближих до входа на павилиона. Тъкмо се опитвах да надникна вътре през някаква тясна пролука, когато завесата рязко се разтвори и една облечена в черно жена с млечнобяла кожа и тъмни, пронизващи очи, ме покани с жест да вляза. Вътре, седнал зад писалище под светлината на газена лампа, видях мъжа, когото бях срещал при други обстоятелства под името Каин. Голяма тъмна котка със златисти очи се миеше в краката му.

Без да се двоумя, отидох до писалището, където ме чакаше Принца на мъглата с усмивка на уста. Още си спомням гласа му, възглух и отмерен, който изрече името ми на фона на хипнотичния звук от латерната на една въртележка, която сякаш бе много, много далече оттам…

— Виктор, драги ми приятелю — прошепна Каин. — Ако не бях гадател, щях да кажа, че съдбата е пожелала пътищата ни да се пресекат отново.

— Кой сте вие? — смотолеви младият Виктор, гледайки с крайчеца на окото си призрачната жена, която се бе отдръпнала в сенките.

— Доктор Каин. Пише си го на табелата. Дошли сме да се позабавляваме със семейството, а?

Виктор преглътна на сухо и кимна.

— Това е добре — продължи магът. — Развлечението е като лауданума — откъсва ни от мизерията и болката, па макар и за кратко.

— Не зная какво е лауданум.

— Наркотик, синко — уморено рече Каин, обръщайки поглед към един часовник, който почиваше на полицата от дясната му страна.

На Виктор му се стори, че стрелките се движат наобратно.

— Времето не съществува, затова не бива да го прахосваме. Намисли ли си желание?

— Нямам никакво желание — отвърна момчето.

Каин прихна да се смее.

— Хайде, хайде. Всички имаме не едно, а стотици желания. А животът ни поднася толкова малко шансове да ги осъществим! — Той погледна към загадъчната жена с гримаса, която явно трябваше да изразява състрадание. — Нали така, скъпа?

Жената не отговори. Изглеждаше почти като неодушевен предмет.

— Но някои хора са късметлии, Виктор — рече магът, навеждайки се над писалището. — Като теб. Защото ти можеш да направиш така, че мечтите ти да се сбъднат. Вече знаеш как става.