Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— О, драги ми Гроган, ако знаехте колко е объркан животът ми… пропилян… безполезен. Нямам нито нравствена цел, нито истинско чувство за дълг към нещо. Като че само преди няколко месеца бях на двадесет и една… изпълнен с надежди — всичките рухнаха. А сега се оплетох и в тази жалка история…

Гроган се приближи до него и го хвана за раменете.

— Не сте първият мъж, който се съмнява, че не е избрал най-добрата невеста.

— Тя почти няма представа какъв съм всъщност.

— Тя е колко — дванадесет години по-млада от вас. А няма и шест месеца, откакто ви познава. Как би могла да ви разбере? Та тя току-що е напуснала класната стая.

Чарлс мрачно кимна. Не можеше да сподели с доктора истинското си убеждение за Ърнестина: че тя никога няма да го разбере. Чувстваше се фатално подведен от собствения си ум. Той му бе изменил при избора на спътница в живота, защото като много викториански — а може би и по-съвременни — мъже Чарлс щеше цял живот да се ръководи от мечтата за идеалното. Някои мъже се утешават с мисълта, че има и по-непривлекателни от техните жени; други пък се терзаят, знаейки, че има и по-привлекателни. Сега Чарлс съвсем ясно разбра към коя категория принадлежи.

— Вината не е нейна. Не би могла и да бъде — промълви той.

— И аз така мисля. Та тя е толкова хубаво и невинно момиче.

— Ще удържа обещанието, което съм й дал.

— Разбира се.

Мълчание.

— Кажете ми какво да сторя.

— Най-напред вие ми кажете какви са в действителност чувствата ви към другата?

Чарлс погледна отчаяно; после пак впери очи в огъня и се опита най-сетне да каже истината:

— Не зная, Гроган. Във всичко, свързано с нея, съм загадка за самия себе си. Не съм влюбен. Как бих могъл? Една жена, която така се е злепоставила, жена, за която казвате, че е психически болна. Но… все едно, че… чувствам се като човек, обладан от нещо против волята си, против всичко добро в характера му. Дори сега лицето й се явява пред мен и отрича всичко, което казвате. В нея има нещо особено. Познание, усет към по-възвишени чувства, които са несвойствени на злото или на лудостта. Под външната обвивка… не мога да го обясня.

— Аз не я обвиних в нищо лошо. Само в отчаяние.

Никакъв звук освен поскърцването на някоя и друга дъска от пода под стъпките на доктор Гроган. Най-после Чарлс заговори отново:

— Какво ще ме посъветвате?

— Да оставите нещата изцяло в мои ръце.

— Вие ще се срещнете с нея?

— Ще се постарая. Ще й кажа, че неочаквано е трябвало да заминете. Наистина трябва да заминете, Смитсън.

— И бездруго ми се налага да отида спешно по работа в Лондон.

— Толкова по-добре. А моето мнение е, преди да тръгнете, да разкажете всичко на мис Фрийман.

— Вече съм го решил. — Чарлс се изправи. Но другото лице пак изникна пред него. — А тя… какво ще направите?

— Много зависи от психическото й състояние. Нищо чудно в този критичен момент да я крепи само вярата, че изпиваше съчувствие — може би и нещо по нежно — към нея. Ако не ви види, може да преживее сътресение, което ще предизвика още по-дълбока меланхолия. Боя се, че трябва да очакваме и това. — Чарлс сведе очи. — Не бива да вините себе си. Ако не бяхте вие, щеше да е някой друг. Но в известен смисъл такова положение би облекчило нещата. Ще зная какво да предприема.

Чарлс бе приковал поглед в килима.

— Лудница?

— Колегата, за когото ви споменах, споделя моите схващания за лечението на такива случаи. Ще направим всичко, което е по силите ни. А вие трябва да бъдете готов за известни разходи.

— Ще дам всичко, каквото е необходимо, за да се освободя от нея… без да й се навреди.

— Знам една частна клиника в Екситър. Моят приятел Спенсър има там пациенти. Клиниката е в ръцете на интелигентни и образовани хора. На този етап не бих препоръчал обикновено болнично заведение.

— Опазил Бог! Чувал съм да разказват ужасни неща за тях.

— Бъдете спокоен. Това място е истински образец.

— Не става дума да я затваряме, нали?

В съзнанието на Чарлс бе проговорил мъничкият дух на предателството: как може да я осъжда като клиничен случай, да си я представя затворена в някоя тясна стая…

— Съвсем не. Говорим за място, където нейните душевни рани ще могат да зараснат, където ще се отнасят с нея добре, постоянно ще има занимание… и ще бъде под грижите на опитния Спенсър. Той има подобни случаи и знае как да постъпи.

Чарлс се поколеба, после стана и протегна ръка. В състоянието, в което се намираше, имаше нужда от съвети и предписания и щом ги получи, почувства облекчение.