Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Но най-вопиющата несправедливост на процеса (на който присъствали много знаменитости, между които Юго, Балзак и Жорж Санд) била отказът на съда да позволи кръстосан разпит на главния свидетел на обвинението: Мари дьо Морел. Тя дала показанията си хладнокръвно и спокойно; но съдията — под насочения към него като оръдейно дуло поглед на барона и пред внушителната фаланга от знаменити роднини — решил, че нейната „свенливост“ и „нестабилното състояние на нервите й“ не допускат по-нататъшен разпит.»

Ла Ронсиер бил обявен за виновен и осъден на десет години затвор. Едва ли не всеки по-известен юрист в Европа протестирал, но напразно. За нас е ясно защо е бил осъден или по-точно от кого е бил осъден: от социалния престиж, от мита за чистосърдечната девица, от психологическото невежество, от обществото, реагиращо остро на гибелните идеи за свобода, посети от Френската революция.

А сега нека ви преведа страниците, които докторът бе отбелязал. Те са от «Observations medico-psychologibics» 44 44 «Психологически изследвания» (фр.) — Б.пр. на д-р Карл Матай, известен навремето си германски лекар, и са написани в подкрепа на безуспешния опит да се обжалва присъдата на Ла Ронсиер. Матай е бил достатъчно съобразителен да отбележи датите на най-неприличните писма, чиято кулминация е опитът за изнасилване. Те давали ясно оформен месечен — или менструален — цикъл.

След като анализирал фактите, изнесени пред съда, докторът се заел с малко моралистичен тон да обясни психическото заболяване, което днес наричаме истерия; тоест симулацията на болестни симптоми, с цел да се привлече вниманието или съчувствието на околните — невроза или психоза, причинени почти винаги, както вече знаем, от потискане на сексуалното начало.

«Като обърна поглед назад към лекарската си кариера, спомням си много случаи, в които главни действащи лица са били девойки, въпреки че дълго време това е изглеждало недопустимо…

Преди около четиридесет години сред пациентите ми бе семейството на един генерал-лейтенант от кавалерията. Той живееше в малкото си имение на около шест мили от града, в който бе гарнизонът му, и отиваше в града, когато службата му изискваше. Имаше изключително красива дъщеря на шестнадесет години, чието горещо желание бе да се преместят в града. По какви точно причини, никога не се разбра, но несъмнено тя обичаше компанията на офицерите и удоволствията на светския живот. Тя реши да постигне целта си по много престъпен начин: запали къщата в имението. Едното крило изгоря до основи. Възстановиха го. Последваха нови опити за палеж и един ден част от къщата отново лумна в пламъци. Бяха направени най-малко тридесет такива опита. Колкото и да търсеха виновника, не можаха да го открият. Мнозина бяха заподозрени и разпитани. Единственият човек, върху когото не падна съмнение, бе тази красива, млада и невинна дъщеря. Минаха няколко години. Най-сетне я заловиха на местопрестъплението и я осъдиха на доживотен затвор.

В един голям германски град очарователно младо момиче от почтено семейство постоянно изпращаше анонимни писма, с цел да разтрогне щастлив брак, сключен малко преди това. То разпространяваше злонамерени клевети по адрес на друга млада дама, обект на всеобщо възхищение и… завист заради своята надареност. Писмата се получаваха в продължение на няколко години. Върху авторката им не падаше и сянка на съмнение, въпреки че много други хора бяха обвинени. Най-сетне тя сама се предаде и призна пред съда вината си… Излежа дълга присъда за стореното зло.

Ето и сега, докато пиша това, тук в този град 45 45 Хановер, 1836. — Б.а. полицията разследва подобен случай…»

Може да ми възразите, че Мари дьо Морел не би си причинила болка сама, за да постигне целта си. Но нейното страдание е било незначително в сравнение с други подобни случаи из аналите на медицината. Ето някои по-интересни примери:

Професор Херхолд от Копенхаген познавал красива млада жена с отлично образование и заможни родители. Подобно на много свои колеги, и той бил напълно заблуден от нея. Тя мамела с голямо умение и последователност, и то в продължение на много години. Самоизтезавала се по най-зверски начин. Забивала стотици игли в различни части на тялото си, които се възпалявали и гноясвали и се налагало да ги изрязват. Отказвала да уринира и трябвало всяка сутрин да й поставят катетър. Сама вкарвала въздух в пикочния си мехур, който изкарвали със същото средство. Цяла година и половина не проговорила и не се помръднала, отказвала храна, имитирала спазми, припадъци и така нататък. Преди хитрините й да бъдат открити, тя била преглеждана от мнозина прочути лекари, дошли и от чужбина, които се ужасявали при вида на такива страдания. Всички вестници говорели за злочестата й история и никой не се съмнявал в правдоподобността на случая. Най-сетне, в 1826 година, истината била разкрита. Единствените подбуди на изкусната измамница (celle adroite trompeuse) били да заслужи удивлението и възхищението на мъжете и да изкара глупави най-образованите, най-прочутите и най-съобразителните от тях. Историята на този случай, който е много важен от психологическа гледна точка, може да се намери в «Бележки върху заболяването на Рачел Херц от 1807 до 1826» от Херхолд.