Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Но вашето конкретно обвинение, че сама е предизвикала…

Докторът седна и разрови жарта.

— Рано тази сутрин ме повикаха в Малборо Хаус. Не знаех защо… Разбрах само, че мисис Поултни се чувствала много зле. Мисис Феърли — икономката, нали я знаете — ми разказа какво се е случило. — Той замълча и прикова поглед в помръкналите очи на Чарлс. — Вчера мисис Феърли ходила до мандрата ей там, на Градската мера. Момичето съвсем открито излязло от гората точно под носа й. Тази жена не отстъпва на господарката си и сигурен съм, че след това е изпълнила дълга си с онова подло задоволство, на каквото са способни само такива като нея. Но съм убеден, драги Смитсън, че тя съзнателно е била предизвикана да го стори.

— Искате да кажете…

Докторът кимна. Чарлс му хвърли остър поглед, после възропта:

— Не мога да повярвам. Не е възможно тя да…

Не довърши мисълта си. Докторът измърмори:

— Възможно е. Уви.

— Но само човек с… — Щеше да каже „извратено съзнание“, но вместо това рязко стана и отиде до прозореца, разтвори завесите и впери невиждащ поглед във вилнеещата нощ. Синкавото сияние на накъсана светкавица озари вълнолома, брега, замрялото море. Той се обърна. — С други думи, водили са ме за носа.

— Да, мисля, че е така. Но за това е необходим великодушен нос. И не забравяйте, че разстроено съзнание все още не значи престъпно съзнание. В този случай трябва да приемете отчаянието като болестно състояние, ни повече, ни по-малко. Това момиче. Смитсън, има, така да се каже, холера или тиф на мисълта. Така трябва да я възприемете. А не като злонамерена интригантка.

Чарлс се върна в стаята.

— И каква е според вас крайната цел?

— Много се съмнявам дали и самата тя знае. Тя живее от ден за ден. Не би могло да е иначе. Никой далновиден човек не би се държал като нея.

— Но тя не може сериозно да очаква, че човек в моето положение…

— На сгоден човек ли? — Докторът мрачно се усмихна. — Познавал съм много проститутки. Ще побързам да добавя: във връзка с моята професия, а не от интерес към тяхната. Отдавна да съм забогатял, ако имах по една гвинея за всяка, която злорадстваше от факта, че повечето нейни жертви са съпрузи и бащи. — Той се взираше в огъня, в миналото си. — „Отритната съм. Но ще си отмъстя.“

— От думите ви излиза, че тя е чудовище. Но не е така. — Изрекъл това твърде разпалено, Чарлс бързо се обърна. — Не мога да повярвам такова нещо за нея.

— Защото — ако позволите да ви го каже човек, достатъчно стар да ви бъде баща — сте наполовина влюбен в нея.

Чарлс се извърна рязко и впери поглед в благото лице на доктора.

— Не ви позволявам да говорите така. — Гроган сведе глава. В настъпилата тишина Чарлс добави: — Това е голяма обида за госпожица Фрийман.

— Вярно е. Но кой й я нанася?

Чарлс преглътна. Не можеше да понася тези насмешливи очи и се упъти през дългата тясна стая, сякаш си тръгваше. Но преди да стигне до вратата, Гроган го дръпна за ръката, обърна го към себе си и го разтърси свирепо, разярен от позата му на обиден.

— Човече, нали и двамата сме поклонници на науката? Нали и двамата държим на истината като на най-велик принцип? За какво умря Сократ? За да запази името си? От почит към благоприличието? Нима мислите, че за четиридесет години, откакто съм лекар, не съм се научил да познавам кога един човек е в беда? Дори ако крия истината от себе си? Опознайте себе си, Смитсън, опознайте себе си!

Смесицата от древногръцки и галски огън в душата на Гроган жегна Чарлс. Той стоеше, вперил поглед в доктора, после отмести очи от него и се върна при камината с гръб към мъчителя си. Настъпи дълго мълчание. Гроган внимателно го наблюдаваше. Най-сетне Чарлс заговори:

— Не съм създаден за женитба. Нещастието ми е, че го разбирам твърде късно.

— Чели ли сте Малтус? — Чарлс поклати глава. — Според него трагедията на Homo sapiens е, че най-неприспособените се множат най-усилено. Затова не казвайте, че не сте за женитба, момчето ми. И не се упреквайте, че сте се увлекли по това момиче. Струва ми се, че знам защо онзи френски моряк е избягал. Разбрал е, че тя има очи, в които мъжът може да се удави.

Чарлс се извърна изтерзан.

— Кълна се в светата си чест, че нищо непристойно не се е случило между нас. Повярвайте ми.

— Вярвам ви. Но нека ви задам въпросите от стария катехизис. Искате ли да я чувате? Искате ли да я виждате? Искате ли да я докосвате?

Чарлс се обърна и се отпусна в креслото, заровил лице в ръцете си. Това не бе отговор, но казваше всичко. След малко вдигна глава и впери очи в огъня.