Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Чарлс се чувстваше сега в много неизгодно положение спрямо Ърнестина. Доходите от бащиното имение му стигаха, но сам не бе добавил нищо към този капитал. Като бъдещ господар на Уинсиът можеше да се смята финансово равен на жена си; но само като рентиер щеше да бъде финансово зависим от нея. В скрупулите си Чарлс беше доста по придирчив, отколкото повечето мъже на неговата възраст и от неговата класа. Те смятаха, че гонитбата на зестра е не по-малко почтено занимание от лова на лисици и друг дивеч. (По същото време доларът вече се котираше наравно с лирата стерлинга.) Той изпитваше самосъжаление, но знаеше колко малко хора биха споделили чувствата му. Раздразнението му се засилваше и от това, че в сравнение с неговото поведение несправедливостта на чичо му не изглеждаше чак толкова голяма — ако, да речем, беше прекарвал повечето време в Уинсиът и преди всичко това, дето изобщо бе срещнал Ърнестина…

Но именно Ърнестина и необходимостта отново да прояви твърдост бяха първото нещо, което го изтръгна от унинието му през този ден.

Отвори му икономката. Докторът бил вероятно в лабораторията си; но ако Чарлс искал, да го почакал горе… и така, без шапка и пелерина, той скоро се озова в същата стая, където бе пил грог и се бе обявил за привърженик на Дарвин. В камината гореше огън; върху масата пред еркерния прозорец с изглед към морето имаше следи от самотна вечеря, които икономката побърза да разчисти. Не след дълго Чарлс чу стъпки по стълбата. Със сърдечно протегната ръка Гроган влезе в стаята.

— О, колко се радвам, Смитсън! Ех, тази глупава жена… не ви ли даде нещо за противодействие на дъжда?

— Благодаря ви… — Той понечи да откаже брендито, но промени намерението си. После, вече с чаша в ръка, премина направо към целта си. — Искам да поговоря с вас по един много личен и деликатен въпрос. Нуждая се от съвета ви.

В очите на доктора се появи малко пламъче. И друг път благовъзпитани млади мъже бяха идвали при него малко преди да се оженят, понякога беше гонорея, по-рядко — сифилис; или просто страхът, ужасът от мастурбацията — според широко разпространената по онова време теория онанизмът се заплащаше с импотентност. Но в повечето случаи бе просто невежество; само преди година един нещастен бездетен млад съпруг дойде при доктор Гроган, който трябваше сериозно да му обясни, че новият живот нито се зачева, нито се ражда през пъпа.

— Така ли? Боя се, че съветите ми се изчерпаха — толкова много дадох днес. Главно за това, какво да правят с онази проклета стара фанатичка горе в Малборо Хаус. Чухте ли какво е сторила?

— Точно за това искам да поговоря с вас.

Вътрешно докторът облекчено въздъхна, но отново избърза с погрешно заключение.

— А, да… мисис Трантър се безпокои, разбира се. Предайте й, че се прави всичко възможно. Изпратена е спасителна група. Обещал съм пет лири на онзи, който я доведе… — В гласа му се почувства горчивина: — … или намери тялото на нещастното създание.

— Тя е жива. Току-що получих бележка от нея.

Чарлс сведе очи пред удивения поглед на доктора. После, говорейки сякаш най-напред на чашата си с бренди, започна да разказва истината за срещите си със Сара… почти цялата истина, защото остави неописани собствените си потайни чувства. Той успя, или поне се опита, да прехвърли част от вината върху доктор Гроган и предишния им разговор, придавайки на изложението си известна научност, което не убягна на проницателния дребничък човек срещу него. Старите лекари и старите свещеници си приличат по едно: имат нюх към измамата независимо дали е съзнателна, или — както бе в случая с Чарлс — от смущение. Докато Чарлс правеше своята изповед, доктор Гроган започна да надушва именно това; и многозначителното потръпване на докторските ноздри означаваше почти същото като свитите устни на Сам. Докторът не издаде с нищо подозренията си. От време на време задаваше въпроси, но общо взето, оставяше Чарлс сам да стигне, препъвайки се все по-често, до края на разказа си. Тогава се изправи.

— Е, да пристъпим сега към най-наложителното. Трябва да върнем ония клети момчета обратно. — Гръмотевиците се чуваха все по-близо и макар завесите да бяха спуснати, през тях зад гърба на Чарлс често прибягваха белите тръпки на светкавиците.