Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Ясно му беше, че това са само мечти, но Мери, така да се каже, подсилваше този факт; нещо повече: изостряше омразните черги на чудовището, което препречваше пътя към заветната му мечта. Името му? Липса на суха пара. Може би именно в този вездесъщ враг на човечеството бе вперен сега погледът на Сам, след като изпрати с очи Чарлс до безопасно разстояние по Броуд Стрийт. Присвивайки пак загадъчно устни, той се бе настанил удобно в салона на господаря си с втората си вечеря — една-две лъжици супа, най-вкусните мръвки овнешко — защото, макар че му липсваха финансите, по инстинкт Сам бе истински сноб. Сега обаче той отново се взираше пред себе си, безчувствен към чара на хапката овнешко, щедро обляна със сос и забодена на вилицата му.

Староанглийската дума „mal“ (ако ми позволите да добавя нещо към запасите ви от безполезни знания) е заемка от старонорвежки, завещана ни от викингите. Първоначалното й значение е „реч“, но за викингите приказките били женска работа и единствените случаи, в които си служели с нея, били да изискат нещо с гола секира в ръка, така че думата постепенно започнала да означава „данък“ или „плащане на лепта“. Един викингски клан се отправил на юг и образувал мафията в Сицилия, а друг се заел да си създаде собствен гангстерски синдикат по границата с Шотландия. По това време „mal“ се пишело вече „mail“. Ако човек милеел за посевите си или за девствеността на дъщеря си, плащал на местния главатар своята лепта. На жертвите започнало все повече да им тежи и я нарекли „черна лепта“ — black mail — „изнудване“ или „шантаж“. Сам размишляваше ако не точно за етимологията на думата, то поне за нейното значение; защото веднага се бе сетил коя е „нещастната жена“. Събитие като изгонването на френската блудница беше твърде сочна тема и докато се стъмни, новината бе обходила Лайм от уста на уста. Докато седеше в гостилницата над първата си и прекъсната вечеря, Сам бе подочул вече един разговор. Знаеше коя е Сара, тъй като Мери му бе споменала веднъж за нея. Познаваше също така своя господар и нравите му: Чарлс не бе на себе си, беше си наумил нещо и тръгнал нанякъде, но не към къщата на мисис Трантър. Сам остави вилицата с хапката и взе да почуква с пръст носа си — жест, познат около хиподрума на Нюмаркет, с който опитният ездач показва, че е надушил някакво мошеничество или на жокейски жаргон „плъх“. Само че в случая, боя се, плъхът беше Сам, а онова, което надушваше, бе потъващ кораб.

Прислугата в Уинсиът знаеше много добре какво става: чичото се готвеше да обезнаследи племенника си. С вроденото у селските труженици уважение към доброто стопанисване на имота те осъждаха Чарлс, загдето не посещава имението по-често — с една дума, загдето не прави мили очи на сър Робърт. По онова време на слугите гледаха почти като на мебели и господарите им често забравяха, че те имат както уши, така и способността да мислят. Не останаха незабелязани и необсъдени и някои търкания между стареца и наследника му. И при все че младите жени бяха склонни да съчувстват на красивия Чарлс, по-мъдрата част от прислугата гледаше с очите на мравката безгрижния щурец и неговото възмездие. Цял живот изкарвали с труд прехраната си, те бяха доволни, че Чарлс е наказан за мързела си.

Освен това мисис Томкинс, изпечена авантюристка, както подозираше Ърнестина, бе нарушила принципите си, за да спечели благоволението на икономката и на иконома, и тези две особи дадоха своята благословия на пищната словоохотлива вдовица. Нещо повече, когато й показаха един отдавна неизползван апартамент в споменатото вече източно крило, тя подхвърли пред икономката колко подходящи били помещенията за детски стаи. Вярно е, че мисис Томкинс имаше син и две дъщери от първия брак, но по мнението на икономката (което тя благоволи да сподели с мистър Бенсън, иконома) мисис Томкинс още я биваше.

— Може да са дъщери, мисис Тротър.

— Тя си знае работата, мистър Бенсън. Помнете ми думата.

Икономът отпи глътка чай и добави:

— И не е стисната.

От Чарлс не можеше да се очаква бакшиш, понеже бе член на семейството.

Квинтесенцията на тези приказки бе стигнала до ушите на Сам, докато той чакаше Чарлс долу в помещението на слугите. Освен че сами по себе си не бяха приятни, още по-малко приятни бяха те за Сам, който, като прислужник на щуреца, също бе засегнат от общата им присъда над него; а всичко това бе до известна степен свързано с оная резервна тетива, която Сам пазеше за лъка си: една мечта, в която faute de mieux 40 40 По липса на по-добро (фр.). — Б.пр. той си представяше, че заема в Уинсиът същия висок пост, на който сега беше мистър Бенсън. Дори вече бе посял небрежно това семе в мислите на Мери и бе сигурен, че стига да поиска, то ще покълне. Не беше приятно да гледаш как твоето малко стръкче, макар и не най-скъпото, бива така жестоко изкоренено.