Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Какво ще кажеш за новите?

Чарлс не се сдържа и се усмихна широко. Естетическите съждения на чичо му открай време се отнасяха единствено до неща като широчината на гръдния кош на коня и превъзходството на Джо Мантън над всички други майстори на оръжие, така че сега думите му прозвучаха като въпрос на убиец, който иска мнение за някоя детска песничка.

— Много по-хубави са.

— Именно. Всички така смятат.

Чарлс прехапа устни.

— И кога ще се видя с дамата?

— Тъкмо това исках да кажа. Тя много държи да се запознае с теб. Но е твърде чувствителна по въпроса за… ами за… как да кажа.

— Ограничаването на бъдещите ми възможности?

— Именно. Миналата седмица ми призна, че най-напред ми е отказала точно по тази причина. — Чарлс осъзна, че това трябва да се разбере като препоръка за нея, и вежливо прояви изненада. — Но аз я уверих, че ти си попаднал на добра партия: че ще разбереш и одобриш и моя избор… на спътница през остатъка от живота ми.

— Още не си от говорил на въпроса ми, чичо.

Сър Робърт изглеждаше малко засрамен.

— Тя гостува на роднини в Йоркшир. От рода Добени е, представи си.

— Наистина?

— Утре отивам при нея.

— Аха.

— Затова реших да разговаряме по мъжки. Но тя много държи да се запознае с теб. — Чичото се поколеба, после с неприлягаща му свенливост бръкна в джоба на жилетката си и извади оттам един медальон. — Тя ми го подари миналата седмица.

Чарлс се вгледа в миниатюрния, обрамчен в злато и в дебелите пръсти на чичо му портрет на мисис Бела Томкинс. Уви, изглеждаше твърде млада, с упорити устни и с настойчив поглед… доста привлекателна, дори за Чарлс. Колкото и да е странно, лицето й напомняше с нещо на Сара и към чувството на Чарлс, че е унижен и ощетен, се прибави някакво ново смътно измерение. Сара беше съвсем неопитна жена, а тази бе светска дама; но и двете посвоему (чичо му беше прав) се различаваха от общата маса порцеланови женички. За миг Чарлс се почувства като генерал, командващ слаба армия, който оглежда внушителното разположение на вражеските сили; той предвиди съвсем ясно изхода от един сблъсък между Ърнестина и бъдещата лейди Смитсън: пълно поражение.

— Виждам, че имам основания да те поздравя.

— Хубава жена! Прекрасна жена! Заслужавало си е да я чакам, Чарлс. — Чичо му го смушка в ребрата. — Ще започнеш да ревнуваш. Почакай и ще видиш. — Той погледна още веднъж нежно медальона, после почтително го затвори и го прибра пак в джоба си. След това, за да не изглежда мекушав, бързо поведе Чарлс към конюшнята да му покаже най-новата си кобила за разплод, купена „за сто гвинеи по-малко, отколкото струва“, и която той, изглежда — макар и съвсем несъзнателно, — поставяше в мислите си наравно с другата си нова придобивка.

И двамата бяха английски джентълмени; внимателно избягваха да обсъждат по-нататък темата, завладяла мислите им, макар че тя от време на време изникваше в разговора, защото сър Робърт, преливащ от щастие, непрестанно се връщаше на нея. Чарлс настоя, че трябва още същата вечер да се върне в Лайм при годеницата си; а чичото, който по-рано би потънал в мрачно настроение, загдето го изоставят, сега не протестира много. Чарлс обеща да обсъди с Ърнестина въпроса за Малката къща и да я доведе да се запознаят с другата булка при първа възможност. Но топлите думи на сбогуване и ръкостискането на чичо му не можаха да скрият, че старецът го изпращаше с облекчение.

Гордостта бе поддържала духа на Чарлс през трите или четирите часа на посещението, но на тръгване му стана много тъжно. Всички тези ливади, пасища, сгради, живописни горички като че се изплъзваха през пръстите му, както се плъзгаха бавно покрай погледа му. Чувстваше, че не иска вече никога да вижда Уинсиът. Лазурното сутринта небе беше забулено от перести облаци, предвестници на онази буря, която вече чухме в Лайм, и скоро той потъна в също такива мрачни размисли.

Немалка част от тях бе насочена срещу Ърнестина. Той знаеше, че чичо му не бе много доволен от лондонската й претенциозност, от почти пълната й липса на интерес към селския живот. В очите на човек, занимавал се толкова години с отглеждане на добитък, тя трябва да е била просто пришелец в чистокръвното стадо на Смитсъновия род. А и ергенството бе едно от нещата, свързвали дълго чичо и племенник; може би щастието на Чарлс бе поотворило очите на сър Робърт — щом той, защо не и аз? Едно-единствено нещо чичото напълно одобряваше у Ърнестина: солидната зестра. Но точно това му позволяваше да обезнаследи Чарлс с леко сърце.