Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Дойдох колкото може по-скоро.

— Не сте виновен вие. Чакайте да помисля… — Докторът бе седнал вече пред малко писалище в дъното на стаята. Няколко мига не се чуваше друго, освен бързото скърцане на писалката му. После прочете на Чарлс написаното.

— „Драги Форсайт, току-що получих вест, че госпожица Удръф е здрава и читава. Тя не желае да се знае къде е, но вие можете да сте спокоен. Надявам се утре да узная нещо повече за нея. Моля, дайте приложеното на групата търсачи, щом се върне.“ Достатъчно ли е?

— Отлично. Само че „приложението“ ще е от мен. — Чарлс извади малко бродирано портмоне, изработено от Ърнестина, и отброи три златни суверена върху зеленото сукно на писалището до Гроган, който побутна два от тях настрана и усмихнат, вдигна поглед към него.

— Форсайт се опитва да се пребори с демона алкохол. Мисля, че един суверен е достатъчен. — Постави бележката и монетата в плик, запечата го и излезе, за да нареди да го предадат незабавно. Върна се с думите: — А сега момичето… Какво да правим с него? Имате ли представа къде е в момента?

— Никаква. Макар да съм сигурен, че утре сутринта ще бъде на мястото, което посочва.

— Но вие, разбира се, не може да отидете там. Във вашето положение не бива да се излагате повече на риск.

Чарлс го погледна, после сведе очи към килима.

— Във вашите ръце съм.

Докторът замислено се вгледа в Чарлс. Той току-що бе подложил на малка проверка мислите на госта си. И тя показа онова, което бе очаквал. Обърна се, отиде до полицата с книги при бюрото и се върна със същия том, който бе показал по-рано на Чарлс, великото произведение на Дарвин. Седна срещу него от другата страна на камината; после с лека усмивка, приковал над очилата си поглед в Чарлс, положи ръка върху „Произход на видовете“, сякаш се кълнеше в Библия.

— Нищо от това, което се каза или ще бъде казано в тази стая, няма да излезе извън стените й. — След това остави книгата настрана.

— Драги ми докторе, не беше необходимо.

— Половината медицина е доверието в лекаря.

Чарлс се усмихна унило.

— А другата половина?

— Доверието в пациента. — И се изправи още преди Чарлс да успее да заговори. — Така… дойдохте за съвет, нали? — Той измерваше Чарлс с поглед, като че щеше да се боксира с него; ирландецът вече не беше настроен шеговито, а войнствено. Закрачи из своята „каюта“, пъхнал ръце под лекарската си манта.

— Аз съм млада жена със забележителна интелигентност и известно образование. Мисля, че светът се е отнесъл зле с мен. Не владея напълно чувствата си. Върша глупости, например хвърлих се на врата на първия красив негодник, който се яви на пътя ми. И още по-лошо: влюбих се в ролята си на жертва на съдбата. С почти професионално умение изглеждам меланхолична. Имам тъжни очи. Ридая безпричинно. И така нататък, и така нататък. В този миг… — Дребничкият доктор махна с ръка към вратата, сякаш прави магия. — … На сцената излиза млад бог. Интелигент. С хубава външност. Съвършен образец на съсловието, което са ме научили да почитам. Разбирам, че проявява интерес към мен. Колкото по-тъжна изглеждам, толкова по-голям като че ли става интересът му. Коленича пред него, той ме изправя на крака. Отнася се с мен като с дама. Нещо повече. В дух на християнско братство предлага да ми помогне да избягам от злощастната си участ.

Чарлс понечи да го прекъсне, но докторът му даде знак да мълчи.

— Да, но аз съм много бедна. Не умея да си служа с нито една от хитростите, които по-щастливите от моя пол прилагат, за да привлекат мъжете в своя власт. — Той вдигна показалец. — Имам само едно оръжие. Състраданието, което предизвиквам у този добър човек. Но състраданието трябва обилно да се подхранва. Аз поднесох на този добър самарянин моето минало и той го погълна. Сега какво да сторя? Трябва да го накарам да изпитва състрадание и към настоящето ми. Един ден, докато се разхождам там, където ми е забранено, ми се удава такава възможност. Показвам се пред онази особа; защото знам, че ще съобщи за моето престъпление на господарката си, а тя няма да ми го прости. Изгонват ме. Изчезвам, създавайки силни подозрения, че се каня да се хвърля от върха на най-близката скала. И тогава in extremis 41 41 Миг преди смъртта (лат.) — Б.пр. и de profundis 42 42 От глъбините (лат.) — Б.пр. — или по-скоро de altis 43 43 От висините (лат.). — Б.пр. — призовавам своя спасител на помощ. — Той остави дълга пауза и очите на Чарлс бавно срещнаха неговите. Докторът се усмихна. — Това, което ви излагам, е отчасти хипотеза, разбира се.