Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Такава внезапна промяна на сексуалната тоналност е невъзможна днес. Достатъчно е един мъж и една жена да установят съвсем случайно връзка помежду си, за да помислят за възможността за физическо общуване. Ние смятаме за благотворно такова прямо отношение към естествените импулси на човешкото поведение, но по времето на Чарлс желанията, забранени от общественото съзнание, не са имали достъп до съзнанието на отделния човек, така че тези дебнещи тигри са го нападали съвсем изневиделица.

Освен това викторианците са притежавали онова странно, присъщо на египтяните влечение към затвореното пространство. Тяхната клаустрофилия съвсем ясно личи в дрехите им, обвиващи ги подобно на мумии, в тесните прозорци и коридори на къщите им, в страха им от откритото и от разголеното. Революционното течение в живописта по времето на Чарлс бяха естествено прерафаелитите; те направиха поне опит да признаят природата и еротиката, но достатъчно е само да сравним пасторалния фон у един Миле или Форд Мадокс Браун с картините на Констъбъл или Палмър, за да се убедим колко идеализиращо са подхождали първите двама към външната действителност, изобразявайки я като декор. Ето защо Чарлс не възприе откритата изповед на Сара — открита по същество и направена под открито небе — като картина на по-истинския живот, а като поглед към един идеален свят. Тя не му се стори странна с това, че е по-близо до действителността, а защото бе по-далеч от нея: един митичен свят, където голата красота бе по-важна от голата истина.

Чарлс постоя няколко шеметни мига с поглед, сведен към нея, после се обърна и си седна на мястото с разтуптяно сърце, сякаш току-що се е отдръпнал от ръба на скалата. Навътре в морето над най-южната част на хоризонта неусетно се бе появила армада облаци. Кремави, кехлибарени, снежнобели като величествените хребети на планинска верига, с кули и крепости, додето стига погледът… само че далечни като Телемското абатство, като някаква земя на непорочна томителна идилия, из която Чарлс, Сара и Ърнестина биха могли да бродят…

Не искам да кажа, че мислите на Чарлс рисуваха така точно, така безсрамно някакъв мохамедански рай. Далечните облаци обаче му напомняха за собственото неудовлетворение; за желанието отново да плава през Тиренско море, да язди, вдишвайки сухия въздух, към далечните стени на Авила; или да се изкачва към някой гръцки храм под палещото егейско слънце. Ала в същия миг някакъв силует, тъмна сянка — мъртвата му сестра — се появи пред него; леко, мамещо, по стъпалата от дялан камък към загадката на разрушените колони.

Настана минутно мълчание. Изправяйки леко глава, тя показа, че се е съвзела. Поизвърна се към него.

— Нека да довърша. Остана още малко.

— Моля ви, не се разстройвайте.

Тя кимна вместо обещание и продължи:

— Замина си на следващия ден. Тогава тръгваше корабът. Имаше много оправдания: семейните му затруднения, дългото отсъствие от къщи. Обеща, че веднага ще се върне. Знаех, че лъже. Но не казах нищо. Може би си мислите, че е трябвало да се върна при мисис Талбът и да се преструвам, че съм била в Шербърн. Не можех да крия чувствата си, мистър Смитсън. Бях зашеметена от отчаяние. Достатъчно беше да погледнат лицето ми, за да разберат, че докато ме е нямало, с мен се е случило нещо, което е променило живота ми. А и не можех да излъжа мисис Талбът. Не исках да лъжа.

— Значи сте й казали същото, което току-що ми разказахте.

Тя заби поглед в ръцете си.

— Не, казах й, че съм срещнала Варген. Че той ще се върне, за да се ожени за мен. Говорех така… не от гордост. Тя има добро сърце и щеше да ме разбере правилно — да ми прости, искам да кажа, — но не можех да й призная, че отчасти и нейното щастие ме е тласнало към това.

— Кога узнахте, че е женен?

— Месец по-късно. Твърдеше, че бил нещастен в брака. Още пишеше за любов, че нещата можело да се уредят… Не бях изненадана. Не усещах болка. Отговорих му без гняв. Писах му, че съм престанала да го обичам и че не желая да го виждам повече.

— И криете това от всички, освен от мен?

Тя се бави дълго, преди да отговори.

— Да. По причините, които вече споменах.