Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Трябва да ви поздравя. Притежавате гениална способност да намирате непристъпни кътчета.

— Да намирам самота.

Тя му предложи каменния трон до ниския глог.

— Това сигурно е вашето място.

Тя обаче се обърна, бързо и изящно седна върху една издатинка на няколко крачки от дървото, така че да е с лице към морето; и — както Чарлс установи, заемайки по-удобното място — за да е лицето й полускрито от него, а косата й — пак с умело кокетство — да е все пред очите му. Седеше много изправена, но със сведена глава, заета уж да оправя нещо по бонето си. Чарлс я наблюдаваше и мислено се усмихваше. Виждаше, че тя не знае как да започне, а обстановката — толкова alfresco 36 36 Свежа (ит.). — Б.пр. , толкова естествена и младежка, като между брат и сестра — не изискваше свенливата официалност, която тя й придаваше.

Тя остави настрана бонето, разкопча палтото си и скръсти ръце, но все още не заговаряше. Във високата яка на палтото и в кройката му, особено откъм гърба, имаше нещо мъжко, което я караше да прилича малко на кочияш, на жена във войнишка униформа — съвсем леко подобие, което косата веднага отричаше. С известна изненада Чарлс установи, че износените дрехи не я загрозяват, а дори в известен смисъл й подхождат, и то повече, отколкото биха й отивали някои по-хубави. Последните пет години бяха донесли много свобода в дамската мода, поне в Лондон. Вече масово се носеха първите сутиени, за да се придаде изкуствено хубава форма на бюста; гримираха се веждите и миглите, придаваше се блясък на устните, „пудреха“ се и се боядисваха косите… и то от страна на най-изисканите дами, а не само от demi monde 37 37 Леки жени (фр.). — Б.пр. . У Сара нямаше нищо такова. Тя изглеждаше съвсем безразлична към модата; и въпреки това запазваше чара си също като простичките иглики в краката на Чарлс, независимо от конкуренцията на екзотичните парникови цветя.

И така, Чарлс седеше и мълчеше, като малък крал с такъв странен просител в нозете си, без да е прекалено склонен да й помогне. Тя обаче не желаеше да говори. Може би от нерешителност и скромност; но той все по-ясно започна да усеща, че го предизвикват сам да изкопчи тайната, и най-накрая отстъпи.

— Мис Удръф, ненавиждам безнравствеността. Но още повече ненавиждам нравственост без състрадание. Обещавам да не бъда твърде строг съдник.

Тя леко мръдна глава, но все още се колебаеше. После като човек, който с неохота се готви да се гмурне във водата, се впусна в своята изповед.

— Името му бе Варген. Доведоха го у капитан Талбът след корабокрушение. Удавили се бяха всички, с изключение на двама. Това сигурно ви е разказвано.

— Само фактите. Нищо по-точно за него.

— Най-напред се възхитих на храбростта му. Тогава още не знаех, че мъжете могат да бъдат едновременно и много смели, и много нечестни. — Тя бе вперила очи в морето, сякаш говореше на него, а не на Чарлс. — Раната му беше ужасна. Кракът му бе разкъсан от хълбока до коляното. Ако се бе появила гангрена, щяха да му го отрежат. Търпеше силни болки през първите няколко дни. Но не викаше. Не простена дори. Когато докторът му превързваше раната, той само стискаше ръката ми. Толкова силно, че един ден едва не припаднах.

— Не говореше ли английски?

— Само няколко думи. А мисис Талбът знаеше френски не повече, отколкото той английски. Наскоро след идването му капитан Талбът бе извикан по служба. Варген ни разказа, че е от Бордо. Баща му бил богат адвокат, който се оженил повторно и обезнаследил децата от първия си брак. Варген постъпил в търговския флот — прекарвали вино. Бил първи помощник-капитан, когато корабът му се разбил. Но всичко, което говореше, е измама. Не знам дори кой всъщност е той. Изглеждаше джентълмен. Това е всичко.

Сара говореше като човек, който не е свикнал да изразява свързано дълга мисъл; правеше особени кратки паузи между накъсаните си колебливи изречения — дали за да ги обмисля предварително, или за да го остави да я прекъсне, Чарлс не можеше да определи.

— Разбирам — смънка той.

— Понякога си мисля, че не е имал нищо общо с корабокрушението. Че е бил самият дявол, предрешен като моряк. — Тя сведе поглед към ръцете си. — Беше много красив. Никой не ме е ограждал с такова внимание като него — говоря за времето, когато започна да оздравява. Не му се четеше. Беше по-капризен и от дете. Трябваше около него да се водят разговори, да има хора, хора, които да го слушат. Говореше ми разни глупости за самата мен. Че не можел да разбере защо не съм омъжена. Такива работи. А аз бях толкова глупава, че да му вярвам.