Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Научните методи в земеделието ни лишиха напоследък завинаги от Магарешката поляна благодарение на миксоматозата, а обичаят отмря с отмирането на морала в секса. От много години през летните нощи по Магарешката поляна се търкалят само лисици или някой и друг млад язовец. Съвсем друго беше през 1867 година. Всъщност една година преди това комисия от дами, предвождана от мисис Поултни, изиска от градските власти да оградят и да затворят с порта пътеката. По-демократичните гласове обаче надделяха. Правото на общински път трябваше да остане неприкосновено. Между градските съветници имаше дори и някои възмутителни сенсуалисти, които настояваха, че разходката до Мандрата била невинно удоволствие, а балът на Магарешката поляна — обикновена годишна забава. Все пак сред по-почтените граждани беше достатъчно само да се спомене за някое момиче или момче, че са от „онези, дето ходят из Градската мера“, и той или тя биваха очернени за цял живот. От този момент момчето биваше обявено за сатир, а момичето — за долнопробна уличница.

И така, в онази вечер, в която мисис Феърли си наложи от благородни подбуди да изпълни дълга си, Сара, завръщайки се от разходката, свари мисис Поултни да я очаква. Казах „да я очаква“, но по-точно би било „да я причаква“. Като се яви в малкия салон за вечерното четене на Библията, Сара се оказа досущ на топа на устата. Мисис Поултни, види се, можеше всеки миг да избухне, и то с много силен трясък.

Сара се отправи към аналоя в ъгъла на стаята, където почиваше между четенията голямата „семейна“ Библия — не каквато си представяте семейната Библия, а такава, от която благочестиво бяха премахнати някои необясними прояви на лош вкус (като „Песен на песните“), — но забеляза, че нещо не е в ред.

— Какво има, мисис Поултни?

— Има нещо много лошо — отвърна „игуменката“. — Научих нещо, което трудно мога да повярвам.

— Свързано ли е с мен?

— Не биваше да слушам доктора. Трябваше да се вслушам само в собствения си здрав разум.

— Какво съм сторила?

— Изобщо не смятам, че сте луда. Вие сте хитро и безсрамно същество. Много добре знаете какво сте сторили.

— Кълна се в Библията…

Мисис Поултни я погледна възмутено.

— Нищо подобно няма да направите. Това е светотатство.

Сара пристъпи и застана срещу господарката си.

— Настоявам да узная в какво ме обвинявате.

Мисис Поултни й каза. За голямо нейно удивление Сара не прояви никакъв признак на срам.

— Нима е грях да се разхожда човек из Градската мера?

— Не е грях ли? Вие, млада жена, сама, на такова място!

— Но, госпожо, това е просто една голяма гора.

— Много добре знам какво е и какво става там. И какви са хората, които ходят там.

— Никой не ходи там. Затова отивам — да бъда сама.

— Възразявате ли ми, госпожице! Да не би да не знам за какво говоря?

Първият и най-прост факт беше, че мисис Поултни изобщо не бе виждала Градската мера, дори и отдалеч, тъй като наблизо не минаваше коларски път. Другият прост факт беше, че мисис Поултни редовно употребяваше опиум, но преди да ме обвините, че необмислено принасям правдоподобността в жертва на сензацията, ще побързам да добавя, че тя изобщо не знаеше това. Онова, което ние наричаме опиум, за нея беше лауданум. На един тогавашен доктор — остроумен, ако не богохулник — му бе хрумнало да го нарича „Лауданум наш насъщний“ и много знатни дами от миналия век (а и жени от по-низшите слоеве, тъй като той се продаваше по аптеките достатъчно евтино под формата на капки за сърце „Годфри“, за да помага на всички класи да понесат бремето на женското тегло), го поглъщаха доста по-често, отколкото виното за причастие. Накратко казано, то беше подобно на днешните успокоителни хапчета. Не е нужно да питаме защо мисис Поултни бе станала обитателка на викторианската Долина на куклите, но важното е, че лауданумът, както бе установил Коулдридж, предизвиква необикновени видения.

Не мога да си представя каква картина в стила на Бош си бе изградила с годините мисис Поултни за Градската мера, какви сатанински оргии си представяше, че стават зад всяко дърво и какви французки гнусотии се вършат под всяко листо. Но, струва ми се, със сигурност мога да кажа, че те бяха обективен корелатив на всичко онова, което ставаше в собственото й подсъзнание.

Избухването й накара и нея, и Сара да замълчат. Изляла гнева си, мисис Поултни започна да променя тактиката.

— Много ме разстроихте.

— Но откъде да зная? Не бива да ходя до морето. Добре, не ходя там. Търся самотата. Това е всичко. Не е грях. Не съм съгласна да ме наричат грешница заради това.