— Дойдох да си взема сбогом. — Втренчил се нарочно в земята, той се направи, че не забелязва пълния с болка поглед, който тя му хвърли. — Реших да напусна Англия. Ще прекарам остатъка от живота си в странстване. Как иначе да запълни дните си един вкиснат стар ерген?
Беше готов да продължи в същия дух, но забеляза, че Ърнестина е свела глава, а кокалчетата на ръцете й са побелели от силата, с която се държи за масата. Знаеше, че при друг случай тя веднага би отгатнала шегата му, и разбра, че липсата на отговор се дължи на дълбокото чувство, което се предава и на него.
— Но ако можех да повярвам, че някой държи достатъчно на мен, за да сподели…
Не продължи, защото тя се бе обърнала с плувнали в сълзи очи. Ръцете им се срещнаха и той я притегли към себе си. Не се целунаха. Не успяха. Нима може цели двадесет години безмилостно да се държат в окови всички естествени инстинкти, а после да се очаква, че затворникът няма да се разтърси от ридания, щом вратата на килията се отвори.
Няколко минути по-късно Чарлс поведе посъвзелата се Тина по пътеката между растенията към вратата на оранжерията. Но спря за момент до един жасминов храст, откъсна клонче и закачливо го вдигна над главата й.
— Не е имел 21 21 По стар английски обичай мъж и жена, оказали се заедно под клонче имел, окачвано обикновено по Коледа, трябва да се целунат. — Б.пр.
, но ще свърши работа, нали?
И те се целунаха, целомъдрено и по детски. Ърнестина пак се разрида; после избърса очите си и остави Чарлс да я въведе в гостната, където чакаха майка й и баща й. Думите бяха излишни. Ърнестина се втурна в обятията на майка си и рукнаха двойно повече сълзи. Двамата мъже се усмихнаха един на друг; единият като да беше току-що сключил отлична сделка, а другият — сякаш не беше сигурен на коя планета се е приземил, но искрено се надява, че туземците са приятелски настроени.
„А в какво се състои отчуждението на труда? Първо в това, че за работника трудът е нещо външно, т.е. не спада към неговата същност, и че поради това той не се утвърждава със своя труд, а се отрича, не се чувства щастлив, а нещастен… И затова едва извън труда работникът чувства, че е при себе си, а в процеса на труда — извън себе си.“
Маркс, „Икономическо-философски ръкописи“ (1844)
„Но бе ли моят дивен ден
така безоблачен и чист?“
Тенисън, „In Memoriam“ (1850)
Чарлс закрачи бързо през гората на Градската мера, оставяйки назад мислите за загадъчната жена. Трябва да беше изминал повече от миля, когато попадна на първата човешка обител сред полянка между дърветата. Това бе дълга постройка със сламен покрив, разположена малко по-ниско от пътеката. Заобиколена беше от две-три ливади, които стигаха чак долу до скалите, и щом излезе от гората, Чарлс видя някакъв мъж, който с подвиквания изкарваше стадо крави от ниския обор до къщата. Мислено си представяше освежително студена купа мляко. Не беше хапвал нищо след двойната порция кифлички на закуска. У мисис Трантър го очакваха чай и нежност, но купата мляко просто го зовеше… а беше и много по-близко. Той се спусна по стръмния тревист склон и почука на задната врата на къщата.
Отвори му тантуреста жена, чиито пълни ръце лъщяха от сапунена пяна. Да, може да заповяда и да пие колкото иска мляко. Как се казва това място ли? Май че го наричат просто Мандрата. Чарлс я последва в помещението с наклонен покрив, което заемаше цялата задна част на къщата по дължина. Беше полутъмно, сенчесто и много хладно, с под от плочи; всичко бе напоено с миризма на зреещо сирене. Ред големи тенджери и медни кюпове със златист каймак отгоре стояха на дървени подпори, а по откритите рафтове над тях се разполагаха като цял ескадрон луни запасняци кръгли пити кашкавал. Чарлс си спомни, че бе чувал за тази мандра. Нейната сметана и масло се славеха в околността; и леля Трантър ги беше хвалила. Той спомена името й и жената, която сипваше с черпак гъстото мляко от един гюм до вратата в обикновена синьо-бяла порцеланова купа — точно каквато си бе представял, — вдигна към него усмихнат поглед. Вече не беше съвсем чужд, а още по-добре дошъл.
Докато разговаряха, или по-точно, докато жената му говореше на поляната отвън пред мандрата, съпругът й се върна, изкарал кравите на паша. Беше плешив, с голяма брада и с навъсено лице. Същински пророк Йеремия. Погледна строго жена си. Тя веднага престана да бъбри и се прибра вътре при гюмовете си. Мъжът очевидно беше мълчалив човек, но охотно отговори, щом Чарлс го попита колко дължи за купата чудесно мляко. От ръцете на единия в ръцете на другия премина монета от едно пени — от онези с очарователно изображение на младата Виктория, които човек и сега може да открие в джоба си, само че поизтрито от цял век употреба.
Читать дальше