Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Ърнестина й отправи поглед, който би направил чест на мисис Поултни.

— Бъди така любезна да не забравяш, че той идва от Лондон.

— Да, мис.

— Мистър Смитсън вече ми е говорил за него. Въобразявал си човекът, че е Дон Жуан.

— ’Кво значи туй, мис Тина?

По лицето на Мери се четеше голямо нетърпение да научи още и това много подразни Ърнестина.

— Няма значение. Но ако той си позволява волности, искам веднага да ми се каже. Донеси ми сега ечемичена отвара. И занапред бъди по-сдържана.

В очите на Мери проблесна някаква искра, нещо, което много напомняше пламъка на непокорството. Но тя сведе поглед и малката си дантелена шапчица, направи символичен реверанс и напусна стаята. Три етажа надолу и три етажа пак нагоре; докато Ърнестина, която нямаше никакво желание да пие полезната, но безвкусна ечемичена отвара на леля Трантър, потърси утеха в спомените.

Мери в известен смисъл бе спечелила схватката, защото тя напомни на Ърнестина, която по природа не беше тиранин на слугите, а просто ужасна глезла, че скоро ще трябва да престане да играе на господарка и наистина да стане такава. Мисълта беше приятна, разбира се; да има собствен дом, да е далеч от родителите си… но слугите създават само неприятности. Вече не били като по-рано, казват. С една дума — бреме. Ърнестина едва ли изпитваше по-силно раздвоение и безпокойство, отколкото Чарлс, който по същото време се потеше и препъваше по пътеката край брега. Животът е машина с безупречно устройство; ерес бе да се мисли иначе; а междувременно кръстът трябва да се носи такъв, какъвто е.

И за да пропъди тези мрачни мисли, които не я напускаха цял следобед, Ърнестина взе дневника си, подпря се на възглавници в леглото и още веднъж го отгърна на страницата с жасминовата клонка.

Към средата на века плутокрацията вече бе завладяла лондонското общество. Нищо не можеше да измести добрата кръв, разбира се, но се приемаше, че добри пари и добър ум могат изкуствено да осигурят доста приемливо подобие на добро социално положение. Дизраели не беше изключение, а типичен представител на своето време. Дядото на Ърнестина на младини бе чисто и просто заможен манифактурист от Стоук Нюингтън, но умря като много богат търговец, дори нещо доста повече: премести търговията си в центъра на Лондон, основа един от големите магазини в богатата западна част на града и разшири бизнеса си и в много други области. Нейният баща всъщност й бе дал само онова, което и той бе получил — най-доброто образование, което можеше да се купи с пари. Във всичко, освен произхода си, той беше безукорен джентълмен; и се бе оженил незабелязано в по-висше общество — за дъщерята на един от най-преуспяващите адвокати в града, който можеше да се похвали, че между не много далечните му прадеди има един кралски прокурор. Ето защо опасенията на Ърнестина относно социалното й положение бяха доста пресилени дори за викторианските разбирания и ни най-малко не се споделяха от Чарлс.

— Та помисли само — бе й казал той веднъж — колко обидно плебейско е името Смитсън.

— Е, наистина, да се казваше поне лорд Брабазон Вавасур Верде Вер — колко повече щях да те обичам!

Зад самоиронията й обаче се таеше страх.

Чарлс се бе запознал с нея през ноември предната година в дома на една лейди, която му бе хвърлила око за своето котило госпожички. Тези млади дами имаха нещастието да се вслушат в напътствията на родителите си в началото на соарето. И направиха основната грешка да се преструват пред Чарлс, че живо се интересуват от палеонтология — той трябвало да им даде заглавията на най-интересните книги в тази област, — докато Ърнестина с малко хапливо упорство не пожела да се отнесе към него сериозно. Обеща с половин уста да му изпрати всички интересни екземпляри, които изрови от кофата за въглища у дома, а после му каза, че според нея той е много мързелив. Защо, моля? Защото в която и лондонска къща да влезел, можел да намери в изобилие образци, каквито търси.

Всеки от двамата очакваше и тази вечер да е скучна, но и двамата, като се прибраха по домовете си, установиха, че не е било така.

Бяха открили един у друг превъзходен интелект и приятна язвителност. Ърнестина обяви, че „онзи мистър Смитсън“ се е оказал, слава богу, малко по-симпатичен в сравнение със скучните тълпи кавалери, представяни й досега през сезона. Майка й поразпита за него тук-там и се посъветва със съпруга си, който също поразпита — никой младеж не прекрачваше прага на къщата с изглед към Хайд Парк, преди да е бил проучен така основно, както съвременните служби за сигурност проучват атомните физици. Чарлс издържа блестящо тайната проверка.