Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Това лице, боя се, не бе подходящо за 1867 година. То например съвсем не бе лице като за пред мисис Поултни, видяла го за пръв път преди около три години. Мери беше племенница на една братовчедка на мисис Феърли, която придума мисис Поултни да вземе млада девица в кухнята мъчилище. Но в Малборо Хаус Мери бе като канарче в гробница и когато един ден мисис Поултни, зорко оглеждайки владенията си от прозореца на горния етаж, стана свидетелка на възмутителната сцена, в която конярчето се опитваше да си издейства целувка, без да бъде отблъсквано много успешно, канарчето незабавно бе пуснато на свобода. Оттам то полетя към мисис Трантър, колкото и строго да я предупреждаваше мисис Поултни, че е истинско безумие да приюти в дома си такава отявлена развратница.

На Броуд Стрийт Мери беше щастлива. Мисис Трантър обичаше хубавите момичета, още повече засмените хубави момичета. Ърнестина й беше племенница и естествено най-обична. Но мисис Трантър виждаше Ърнестина един или два пъти в годината, а с Мери беше всеки ден. Винаги жива и готова да флиртува, Мери бе чувствителна по душа и не се скъпеше да отвърне на сърдечността сърдечно. Ърнестина не знаеше една ужасна тайна на къщата на Броуд Стрийт: понякога, в свободните дни на готвачката, мисис Трантър сядаше да се храни с Мери долу в кухнята. И това не бяха най-неприятните часове в живота на двете жени.

Мери не беше безгрешна и един от греховете й бе, че малко завиждаше на Ърнестина. Не само защото веднага щом пристигнеше госпожицата от Лондон, тя преставаше да бъде негласната любимка на всички вкъщи, но и защото госпожицата от Лондон донасяше куфари, пълни с дрехи по най-последната мода в Лондон и Париж — не много добра препоръка за пред прислужница със само три собствени рокли, нито една, от които не харесваше, макар да ненавиждаше най-хубавата само понеже й бе дадена за доизносване от младата принцеса столичанка. Освен това Мери намираше Чарлс за много красив мъж и смяташе, че е твърде добра партия за такова бледо същество като Ърнестина. Ето защо Чарлс така често се ползваше с благоразположението на тези пъстри сиво-сини очи, когато тя му отваряше вратата или го срещаше на улицата. Безспорно това създание умееше дръзко да избира моментите, в които да влиза и да излиза, така че те да съвпадат с пристигането и тръгването на Чарлс, и всеки път, когато той сваляше шапка да я поздрави на улицата, тя мислено си вирваше носа пред Ърнестина. И много добре знаеше защо племенницата на мисис Трантър така бързо се качва горе, щом Чарлс си тръгнеше. Като всички субретки, тя се осмеляваше да си мисли онова, което младата й господарка не смееше; и го съзнаваше.

След като преднамерено и злобно накара неразположеното момиче да забележи доброто й здраве и весело настроение, Мери постави цветята на нощното шкафче.

— От мистър Чарлс, мис Тина. Праща много комплименти. — Мери говореше на диалект, прословут с незачитането на местоименията.

— Остави ги на тоалетката. Не ми е приятно да са толкова близко.

Мери покорно ги премести и непокорно се зае да ги пренарежда, преди да се обърне усмихната към подозрителната Ърнестина.

— Той ли ги донесе?

— Не, мис.

— Къде е мистър Чарлс?

— Че де да знам, мис. Не съм питала. — Но устните й бяха твърде здраво стиснати, сякаш да не се разкикоти.

— Чух те да говориш със слугата му.

— Да, мис.

— За какво?

— Ами за времето, мис.

— И на това ли се смя?

— Да, мис. На това, как приказва, мис.

Онзи Сам, който се бе появил на вратата, твърде малко приличаше всъщност на мрачния и възмутен млад мъж, който точеше бръснача. Той беше мушнал красивия букет в ръцете на палавата Мери. „За ’убавата млада дама горе.“ После, тъкмо когато вратата щеше да се затръшне, ловко бе поставил крака си на прага и също така ловко, докато свободната му ръка вече сваляше модния цилиндър, почти без периферия, измъкна иззад гърба си в другата ръка китка минзухари. „И за още по’убавата долу.“ Силна руменина обля лицето на Мери; натискът на вратата върху крака на Сам загадъчно олекна. Той гледаше как Мери мирише жълтите цветове — не от учтивост, а искрено — и дори петънце оранжев прашец се появи върху очарователното дръзко носле.

— Въглищарят е приготвил чувала стока. — Тя прехапа устни и зачака. — Ама при едно условие. Никаква вересия. Трябва да се плати веднага.

— Тогаз колко шъ струва?

Нахалникът оглеждаше жертвата си, сякаш пресмяташе точната цена, после допря пръст до устните си и намигна най-недвусмислено. Точно това бе предизвикало приглушения смях и тръшването на вратата.