Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Чарлс изобщо не съзнаваше, че в онези кратки напрегнати секунди над стихналото в очакване море, в онази лъчезарна вечерна тишина, нарушавана само от лекия плисък на вълните, от цялата викторианска епоха не бе останал и помен. И не бих казал, че той бе сбъркал пътя.

Приблизително по времето на тази среща Ърнестина се надигна неспокойно от леглото и взе от тоалетката си дневника, подвързан в черен марокен. Доста нацупена го отгърна най-напред на написаното сутринта, което не бе кой знае колко вдъхновено от литературна гледна точка. „Писах на мама. Не видях скъпия Чарлс. Не излизах, въпреки хубавото време. Не се чувствах щастлива.“

В този ден всичко започваше с „не“ за клетото момиче, което можеше да излее недоволството си само пред леля Трантър. Получила бе от Чарлс букет жълти и бели нарциси, чието ухание вдишваше сега, но и те я бяха подразнили отначало. Къщата на леля Трантър беше малка и Ърнестина бе чула Сам, като почука на входната врата долу; чу безсрамната и непочтителна Мери да отваря, разнесе се шепот, сподавеният кикот на слугинчето, вратата се затръшна. През ума й мина страшното и отвратително подозрение, че не друг, а Чарлс е флиртувал долу, а това събуди едно отдавна таено опасение.

Знаеше, че е живял и в Париж, и в Лисабон, и че много е странствал по света; знаеше, че е единадесет години по-възрастен от нея; знаеше и че се харесва на жените. На нейните деликатни и шеговити въпроси за миналите му завоевания той винаги даваше деликатни и шеговити отговори. Точно там беше цялата работа. Тя усещаше, че крие нещо от нея — някоя отчаяна френска графиня или страстна португалска маркиза. Съзнанието й не допускаше мисълта за парижка гризетка или за бадемоока келнерка от някоя странноприемница в Синтра, което би било по-близо до истината. Въпросът дали той е спал с други жени я тревожеше някак си много по-малко, отколкото би вълнувал някое съвременно момиче. Разбира се, веднага щом подобна греховна мисъл минеше през ума й, Ърнестина промълвяваше повелително „не бива“; тя ревнуваше не друго, а сърцето на Чарлс и него не би понесла да раздели с никого — в миналото или сега. „Бръсначът“ на Уилям Окамски 20 20 Уилям Окамски (1285–1349) — английски философ номиналист. — Б.пр. й беше непознат. Затова самият факт, че Чарлс никога не е бил истински влюбен, ставаше за Ърнестина — в мигове на мрачно настроение — неоспоримо доказателство, че някога е обичал страстно. Външното му спокойствие тя възприемаше като страховито затишие над неотдавнашно бойно поле — нещо като Ватерло месец след битката; а то бе всъщност място без история.

След като входната врата се затвори, Ърнестина остана покорна на чувството си за достойнство само минута и половина, после крехката й ръчица посегна и повелително дръпна позлатената дръжка над леглото. Откъм кухнята в приземието се разнесе приятно настойчив звън; след малко се чуха стъпки, почукване, вратата се отвори и влезе Мери, понесла ваза с истински шадраван от пролетни цветя. Момичето се приближи и застана до леглото с лице, полускрито от букета, засмяно, неспособно да предизвика гнева на никой мъж и тъкмо поради това действащо съвсем противоположно на Ърнестина, която се намръщи сърдито и укорително при вида на тази неканена богиня на цветята.

От трите млади жени, с които ще се срещаме на тези страници, Мери бе — по мое мнение — далеч най-красивата. Тя притежаваше безкрайно повече жизненост и безкрайно по-малко егоизъм, а към това и физически чар; изключително гладко, макар и румено лице, сламеноруса коса и пленителни големи сиво-сини очи, които предизвикваха закачките на мъжете и им отвръщаха със същата приветливост. Те искряха неудържимо като най-хубаво шампанско, което при това не дразни стомаха. Дори мрачните викториански дрехи, които тя бе задължена да носи обикновено, не можеха да прикрият многообещаващата й закръглена и стегната фигура. Всъщност „закръглена“ е доста нелюбезно казано. Преди малко споменах името на Ронсар, а нейната фигура изисква дума от неговия речник, за която нямаше съответствие на английски — rondelet — и която включва всичко съблазнително в закръглеността, без да се губи чарът на стройността. Праправнучката на Мери, която навършва двадесет и две години през месеца, в който пиша, много прилича на своята прапрабаба. Лицето й е познато по целия свят, понеже тя е една от доста известните млади английски филмови актриси.