Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Гласът й наистина беше много приятен, плътен и ясен, макар и винаги с отсянка на тъга и често много прочувствен, но преди всичко искрен. За пръв път в неблагодарния си малък свят мисис Поултни видя слугите с искрено заслушани, а на моменти и несъмнено набожни лица.

Дотук добре, но имаше и втора подобна церемония, която трябваше да се изпълнява всеки ден. На слугите се разрешаваше да четат вечерната си молитва в кухнята, под безучастния поглед и стържещия глас на мисис Феърли. А горе на мисис Поултни се четеше отделно. Именно в тези по-интимни ритуали гласът на Сара бе най-звучен и най-въздействен. Един-два пъти тя постигна нещо невероятно — изтръгна сълзи от тези безжалостни очи в торбички. Това въздействие в никакъв случай не беше преднамерено, а се дължеше на дълбокото различие между двете жени. Мисис Поултни вярваше в бог, който никога не бе съществувал, докато Сара почиташе бога в сърцето.

За разлика от мнозина достолепни свещеници и сановници, когато трябва да четат Библията, тя не създаваше с гласа си неволния ефект на отчуждение, както у Брехт („Сега вашият кмет ще ви прочете откъс от Библията“), а напротив — говореше непосредствено за страданията на Христос, за човека, от Назарет, сякаш в историята едва ли не нямаше минало време, когато в полумрака на стаята понякога, тя сякаш забравяше присъствието на мисис Поултни, едва ли не виждаше пред себе си Христос на кръста. Веднъж, като стигна до думите „Lama, lama, sabachtane“ 18 18 Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил (Мат. 27, 46). — Б.пр. и ги прочете, гласът й затрепери и тя млъкна. Мисис Поултни се обърна да я погледне и разбра, че лицето на Сара е обляно в сълзи. Този миг впоследствие изкупи безкрайно много трудности, а тъй като старата дама стана и докосна отпуснатите рамене на момичето, той ще изкупи някой ден и греховете на добре опечената дотогава душа на мисис Поултни.

Рискувам да изкарам Сара фанатичка. Богословските догми обаче нямаха никакъв смисъл за нея. Така както прозираше същността на хората, прозираше и глупостта, и фалшивите стъклописи, и тесногръдата педантичност на викторианската църква. Тя виждаше, че има страдание, и се молеше да настъпи краят му. Не мога да кажа каква би била в нашия век; но в някоя много по-ранна епоха сигурно щеше да бъде или светица, или любовница на император. И то не поради религиозност, нито поради сексуалност, а заради онази рядка сила на сплавта между разбиране и емоционалност, от която бе излята нейната същност.

В списъка можеше да се отбележат и други неща: способността — сама по себе си огромна и много рядка — да не ходи често по нервите на мисис Поултни; ненатрапчивото изпълнение на различни домашни задължения; умение да си служи с иглата.

За рождения ден на мисис Поултни Сара й подари покривчица за облегалка на кресло с изящно избродирани по края папрати и момини сълзи — не че някое от креслата, в които сядаше мисис Поултни, имаше нужда от такава покривка, но по онова време меките мебели без такава гарнитура изглеждаха някак голи. Мисис Поултни остана много доволна; смирено и настойчиво — може би у Сара все пак имаше нещо от ловкостта на кардинал — подаръкът напомняше на жената чудовище, колкото пъти тя заемаше трона си, че нейното протеже има с какво да изкупи греховете си. Макар и в по-малка степен, покривчицата направи за Сара онова, което безсмъртната дропла тъй често бе правила за Чарлс.

Накрая — и това беше най-жестокото изпитание за жертвата — Сара премина и изпитанието на трактатите. Подобно на немалко живеещи в уединение викторианки, мисис Поултни залагаше много на душеспасителната сила на тези листовки. Нищо, че дори един на всеки десет от получателите им не можеше да ги чете — повечето действително не можеха изобщо да четат — и нищо, че дори един от десетте, които можеха и все пак ги прочитаха, не разбираше какво искат да кажат преподобните автори… Всеки път, щом Сара тръгнеше с цяло тесте да ги раздава, мисис Поултни виждаше как същият брой спасени души се записват с калема на сметката й в небето; виждаше също и как Грешницата на Лайм Риджис се покайва пред всички и й ставаше хубаво. Същото виждаше и останалата част от Лайм или по-бедните, а те бяха по-мили със Сара, отколкото мисис Поултни можеше да си представи.

Сара си измисли малък надслов: „От мисис Поултни. Моля прочетете и вземете присърце.“ В същото време тя гледаше стопанина на къщичката право в очите. Многозначителните усмивки, с които някои я посрещаха, скоро изчезваха, а на словоохотливите думите засядаха в гърлото. Струва ми се, че научаваха много повече от погледа й, отколкото от гъсто напечатаните листовки, пъхнати в ръката им.