Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Тя беше твърде привлекателна и имаше достатъчно ухажори въпреки липсата на каквато и да е зестра. В такива случаи обаче винаги влизаше в действие основното проклятие, с което бе белязана по рождение: тя разбулваше истинската същност и на най-самонадеяните кандидати. Ясно виждаше тяхната подлост, високомерието, тъпотата. Ето защо тя се оказа неизбежно обречена на онази съдба, от която природата милиони години бе полагала усилия да я предпази: съдбата на стара мома.

Нека си представим невъзможното: че мисис Поултни направи списък на всички „за“ и „против“ Сара, при това точно в деня, в който Чарлс бе погълнат от своето високонаучно отклонение от изнурителните си задължения на годеник. Можем поне да допуснем, че е правела списъка именно в този следобед, тъй като Сара, мис Сара от Малборо Хаус, не беше вкъщи.

И нека започнем с хубавата страна на нещата, с графата „печалба“. На първо място несъмнено би било записано онова, което най-малко очакваше, когато се залови с цялата работа една година преди това. Би звучало така: „По-весела атмосфера в къщата.“ Удивително, но факт беше, че през това време нито един слуга и особено слугиня (което, статистически погледнато, бе по-честият случай) не бяха изгонени.

Тази странна промяна бе започнала една сутрин само няколко седмици, след като Сара бе поела задълженията си, или по-точно отговорността да се грижи за душата на мисис Поултни. С безпогрешния си нюх старата дама бе установила грубо нарушение на реда: камериерката от горния етаж, чието неизменно задължение бе всеки вторник да полива саксиите с папрат във втория салон — мисис Поултни имаше отделен салон за себе си и друг за гости, — бе пропуснала да го стори. Папратите зеленееха незлобливо, а мисис Поултни, напротив, бледнееше от злоба. Виновницата бе призована. Тя призна, че е забравила. Мисис Поултни можеше да благоволи да си затвори очите, но момичето имаше записани на сметката си още две или три подобни прегрешения в последно време. Часът й бе ударил и с неумолимото чувство за дълг на булдог, който се готви да впие зъби в глезена на крадеца, мисис Поултни се приготви за изпълнение на присъдата.

— Колкото и да съм търпелива, това преля чашата на търпението!

— Няма вече, госпожа.

— Във всеки случай няма вече да е в моята къща.

— О, госпожа! Моля ви, госпожа!

Мисис Поултни си позволи няколко мига сериозна и пълна наслада от сълзите на момичето.

— Мисис Феърли ще ти даде заплатата.

Сара присъстваше на разговора, тъй като мисис Поултни й диктуваше писма, главно до епископи, или поне с такъв тон, сякаш разговаряше с някой епископ. В този миг Сара зададе въпрос и въздействието му бе поразително. Преди всичко, това бе първият въпрос, зададен от нея в присъствието на мисис Поултни, който да не е пряко свързан със задълженията й. Освен това той негласно оспорваше присъдата на старата дама. Трето — беше отправен не към мисис Поултни, а към момичето.

— Да не ти е зле, Мили?

Дали от въздействието на състрадателния глас в тази стая или поради състоянието си, момичето изуми мисис Поултни, като падна на колене, поклащайки глава, и закри лице с ръцете си. Сара вече беше до нея и веднага установи, че момичето наистина не е добре, че е имала два припадъка през последната седмица, но твърде много се бояла да каже.

Когато малко по-късно, вече настанила Мили в леглото, Сара се върна от стаята на камериерките, дойде ред и на мисис Поултни да зададе изненадващ въпрос:

— Какво да направя?

Мис Сара я погледна в очите; в погледа й се четеше нещо, което направи последвалите думи само отстъпка пред условността.

— Каквото сметнете за редно, госпожо.

И така, най-рядкото цвете — опрощението, едва-едва поникна в Малборо Хаус; а когато дойде лекарят да прегледа момичето и установи, че то страда от анемия, мисис Поултни изпита необичайното удоволствие от това да се покаже истински добра. Последваха един-два подобни случая, които, макар и не толкова драматични, имаха същия развой; само един или два, тъй като Сара се зае сама да прави обиколка на къщата, за да ги предотвратява. Сара бе намерила слабото място на мисис Поултни и скоро така умело се справяше с нея, както някой опитен кардинал с безхарактерния папа, само че с по-благородни цели.

На второ място в предполагаемия списък на мисис Поултни, много по-обяснимо, би стояло: „Гласът й.“ Ако господарката беше несъвършена в по-земните дела, засягащи прислугата, тя поне полагаше изключителни грижи за тяхното духовно благополучие. Двукратното посещение на църквата в неделя беше задължително, а имаше и ежедневна сутрешна служба — химн, откъс от Библията и молитва, — която старата дама ръководеше с цялото си величие. Тя винаги се дразнеше, когато и най-свирепите и погледи не можеха да доведат слугите до онова състояние на пълно смирение и разкаяние, което според нея изискваше техният Бог — а какво остава за нейния. По лицата им обикновено се четеше страх от мисис Поултни и безмълвно недоумение — приличаха по-скоро на заблудени овце, отколкото на покаяли се грешници. Но Сара промени всичко това.