Допълнителна икономическа причина била чудовищната практика да се плаща на неженените мъже половината от надницата на женените, независимо че са вършели същата работа. Този великолепен метод да се осигурява работна ръка — на споменатата по-долу цена — изчезнал едва след повсеместното въвеждане на селскостопанските машини. А Дорсит — от всички селски райони на Англия — се славел с най-лошите условия на живот. Ето какво пише през същата 1867 г. преподобният Джеймс Фрейзъл: „Скромността е непозната добродетел, а приличието — немислимо там, където в малка стая с легла, наблъскани едно до друго, спят редом баща, майка, млади мъже, момчета, подрастващи и пораснали момичета: две, а понякога и три поколения; там, където всяка необходимост на тоалета и на природата — обличане и събличане, раждане и смърт — се извършва от всекиго пред очите и слуха на всички, където цялата атмосфера е подчинена на плътското, а човешката природа е принизена много под тази на свинята… Случаите на кръвосмешение съвсем не са рядкост. Оплакваме се, че жените ни са загубили целомъдрието си още преди брака, че момичетата, които работят на полето, имат разпуснато държание и език, че кръвта на бащата или на брата рядко закипява от срам… Ето, струпването на хората като стадо в колибите им най-добре показва и обяснява всичко това…“ На по-заден план се виждат мрачните фигури, присъстващи във всяко гето, откакто свят светува: скрофулоза, холера, ендемичен тиф и туберкулоза. — Б.а.
Не най-великото, но едно от най-показателните в това отношение стихотворения, които Харди е писал. Първият му вариант датира вероятно от 1897 г. Гос е задал паметния си въпрос в една рецензия за „Невзрачният Джуд“ от януари 1896 г. — Б.а.
Става дума за алегоричния роман „Пътят на поклонника“ от Джон Бъниън. — Б.пр.
Начин на живот (фр.). — Б.пр.
Храбрите рицари (фр.). — Б.пр.
Целият текст на това прочуто и много саркастично писмо, написано уж от една известна проститутка, но по-вероятно от някой като Хенри Мейхю, може да се прочете в „Документи от златната викторианска епоха“ — Б.а.
Момиче (лат.). — Б.пр.
Това е гласът на бог Приап — в градините на Рим било обичай да се поставят негови малки дървени изображения, за да плашат крадците и да носят плодородие. „Искаш да знаеш защо момичето целува моето копие, макар да съм направен от дърво? Ще се сетиш и без да си особено проницателен.“ „Дано, мисли си то, мъжете да ме пронизват с това копие… колкото може по-силно.“ — Б.а.
Прочута френска танцьорка (1710–1770). — Б.пр.
Уилям Ети (1787–1849) — портретист, член на Кралската академия. — Б.пр.
Под сенчестите буки (лат.). — Б.пр.
Но кой би могъл да ги вини, след като висшестоящите им даваха такъв пример? Преди малко свещеникът бе споменал „епископа“, а точно този епископ — прочутият д-р Филпотс от Екситър, отговарящ тогава и за Девън и Корнуол е типичен случай. Последните десет години от живота си той прекарал в „уютна обител“ в Торкей и се говореше, че през цялото това време не прекрачил прага на катедралата си. Бил превъзходен принц на Англиканската църква — свадлив реакционер до мозъка на костите си. Умрял цели две години след тази, за която пишем. — Б.а.
Прерафаелити — група английски художници и поети от средата на XIX век, които се борят срещу конвенционализма, връщайки се към предренесансовото изкуство заради неговата простота. Школата е основана от Джон Ръскин и към нея принадлежат още Данте Габриел Росети, Колинсън, Хънт, Миле, Улнър. — Б.пр.
Жребият е хвърлен (лат.). — Б.пр.
Превод на Стефан Гечев, София, 1965 г.
Златна монета, равна на два шилинга. — Б.пр.
Хранилище за урни в крематориум. — Б.пр.
Без предварително уведомяване (лат.) — Б.пр.
Джон Стюърт Мил (1806–1873) — философ, политик и икономист, привърженик на утилитаризма. Споменатото му произведение третира въпроса за избирателните права на жените. — Б.пр.
Женски колеж, основан 1869 г. Признат от Кеймбриджкия университет през 1948 г.
Вече пролетен (топъл лъх повява) (лат.) — Б.пр.
Индианска принцеса (1595–1617), която спасила от смъртно наказание колониста Джон Смит. — Б.пр.
Читать дальше