Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Първопричината (лат.). — Б.пр.

Флорънс Найтингейл (1820–1910) — английска милосърдна сестра, организирала полеви болници по време на Кримската война. — Б.пр.

Чарлс Гибсън — художник, популярен в края на миналия век със стилизираните си черно-бели изображения на хубави момичета. — Б.пр.

Езически храм с идоли (тюрк.). — Б.пр.

Шепнешком (ит.). — Б.пр.

Както подобава (фр.). — Б.пр.

Неразположена (фр.). — Б.пр.

Неправилно изговорен латинският израз „Сладко е да се надяваш“, който докторът доближава фонетично до английския глагол „sip“ — отпивам на малки глътки. — Б.пр.

Най-обичайното име на ирландец. — Б.пр.

„Геологически епохи“ (фр.) — Б.пр.

„Омфалос: опит да се разплете геологическият възел“, сега е забравена книга, което е жалко, тъй като е една от най-странните и непреднамерено смешни книги на времето си. Авторът е бил член на Кралското общество и изтъкнат авторитет в тогавашната морска биология. От страх пред Лайел и последователите му през 1837 година, той прокарва една теория, в която несъответствието между научното и библейското описание на сътворението на света е напълно заличено с един замах. Гениалното твърдение на Гос е, че в деня, когато създал Адам, Бог е създал и всички вкаменелости и изчезнали форми на живот; това несъмнено е една от най-нескопосаните операции за укриване на истината, която човек е приписал на Бога. Злополучна е била дори датата, на която се е появил „Омфалос“ — две години преди „Произход на видовете“. Половин век по-късно, както е известно, Гос бе обезсмъртен в прочутите и очарователни мемоари на сина си Едмънд. — Б.а.

Свежа (ит.). — Б.пр.

Леки жени (фр.). — Б.пр.

„Чаках ви цял ден. Умолявам ви… една жена ви моли на колене да й помогнете в отчаянието й. Ще прекарам нощта, молейки се да дойдете. На разсъмване ще бъда в малката плевня близо до морето, до която се стига по първата пътека вляво след фермата.“ — Б.пр.

Измислено животно (нещо между змия и акула) от произведението на Л. Карол. — Б.пр.

По липса на по-добро (фр.). — Б.пр.

Миг преди смъртта (лат.) — Б.пр.

От глъбините (лат.) — Б.пр.

От висините (лат.). — Б.пр.

«Психологически изследвания» (фр.) — Б.пр.

Хановер, 1836. — Б.а.

Не бих могъл да оставя настрана историята на Ла Ронсиер — взета от същата книга, която д-р Гроган даде на Чарлс, — без да добавя, че през 1848 г., няколко години след като лейтенантът излежал присъдата си, един човек от тогавашната прокуратура със закъснение имал честността да предположи, че е допринесъл да бъде допусната тежка съдебна грешка. По това време той вече заемал длъжност, която му позволявала да поиска ревизия на делото. Ла Ронсиер бил напълно оправдан и реабилитиран. Той се върнал към военната кариера и вероятно, докато Чарлс четеше за сътресенията в живота му, той водеше безгрижно съществуване като военен губернатор на Таити. Но историята има неочакван епилог. Едва наскоро се узна, че отчасти си е заслужил отмъщението на истеричната мадмоазел Мерел. Той наистина влязъл в стаята и през онази септемврийска нощ на 1834, но не през прозореца. Прелъстил още преди това гувернантката мис Алън, той се вмъкнал много лесно през нейната стая в тази на Мари. Целта на посещението му не била от любовен характер, а заради един бас с неколцина офицери, пред които се похвалил, че спал с Мари. Поискали му да им покаже за доказателство една къдрица… но не от косата на момичето. Раната върху бедрото на Мари била причинена от ножица, а раната върху самочувствието й е много по-леснообяснима. Отличен анализ на този любопитен случай предлага Рене Флорио в „Съдебни грешки“, Париж, 1968. — Б.а.

Така господ отговаря на Мойсей (библ.). — Б.пр.

Д-р Томас Бодлър (1754–1825) — лекар, известен навремето си главно с това, че преработвал класически литературни произведения, „изчиствайки“ ги от „непристойни“ пасажи. Така е издал напр. „Шекспир за семейството“. — Б.р.

Първите презервативи (от животински черва са се появили на пазара към края на осемнадесети век). Не друг, а Малтус осъдил всякакви методи за контрол върху раждаемостта като „непристойни“, но рекламирането им започнало през двадесетте години на миналия век. Първото подобие на съвременно „ръководство по половите въпроси“ е написано от д-р Джордж Драйсдейл с доста двусмисленото заглавие „Елементите на обществените науки: или религията на тялото, пола и природата. Каква е истинската причина и единственият лек за трите основни порока: бедността, проституцията и безбрачието“ Книгата се появила през 1854 г. и била много четена и превеждана. — Б.а.