Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Реката на живота, на тайнствени закони и тайнствени възможности за избор, тече покрай опустели кейове; и покрай онзи опустял кей, където Чарлс сега крачи, сякаш след невидимия лафет, върху който е положен собственият му труп. Дали върви към неизбежна, самоналожена смърт? Не вярвам. Защото той най-сетне намери искрица вяра в себе си, нещо наистина неповторимо, върху което да гради; макар да го отрича и за доказателство в очите му да има сълзи, той вече е започнал да осъзнава, че животът не е символ (колкото и подходяща в известна степен да е Сара за ролята на Сфинкс), че не е неуспешно разрешена загадка, не се осмисля само с нечий лик и не му се обръща гръб след първото злощастно хвърляне на зара; а че трябва да се изживее, макар и несъвършено, празно, безнадеждно — в желязното сърце на града. И отново сред морето — самотен остров.

Стиховете в книгата преведе Спас Николов. — Б.р.

Джеймс Скот, херцог Монмът, претендент за английската корона (1649–1685), незаконен син на Чарлс II, той вдига бунт на протестантите в Западна Англия, претърпява поражение и бива екзекутиран. — Б.пр.

Това е всичко (фр.). — Б.пр.

Виждайки твърде много, за да отрича, но твърде малко, за да се увери (фр.). — Б.пр.

Той обаче не би използвал този термин по простата причина, че думата не е била изкована до 1870 година (от Хъксли), когато необходимостта от нея бързо е назрявала. — Б.пр.

Под достойнството (лат.). — Б.пр.

От fair (англ.) — честен, справедлив, красив. — Б.пр.

От горе на долу (фр.) — Б.пр.

От долу на горе (фр.) — Б.пр.

Фасони, цупене (фр.) — Б.пр.

Куплетите от „In Memoriam“, които цитирах в началото на главата, са много на място тук. Това стихотворение несъмнено съдържа най-странния от всички необичайни доводи в тази прочута антология на тревогата за отвъдния живот (стих XXXV). Да се твърди, че любовта приема само образа на Сатир, ако липсва безсмъртието на душата, е очевидно паническо бягство от Фройд. За викторианците раят е бил рай главно защото тялото не е имало достъп в него… заедно с човешките инстинкти. — Б.а.

Гръцки остров от Додеканесите, на който според легендата св. Йоан е написал своето „Откровение“. — Б.пр.

Това се искаше — по-свободен превод на фразата, с която завършва доказателство на теорема (лат.). — Б.пр.

Следователно (лат.) — Б.пр.

Джордж Брайън Бръмъл (1778–1840) — английски „денди“, диктувал модата на времето си. — Б.пр.

Тук му е мястото да цитирам прочутата епиграма на Джордж Елиът, за да напомня, че в средата на викторианската епоха (за разлика от сега) агностицизмът и атеизмът са били строго зависими от теологическата догма. „Бог е непознаваем, безсмъртието е невероятно, но дългът е задължителен и абсолютен.“ Още по задължителен е той — можем да добавим — при такива ужасни колебания във вярата. — Б.а.

Среди, общество (фр.). — Б.пр.

Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил (Мат. 27, 46). — Б.пр.

Аристократическо училище в Англия. — Б.пр.

Уилям Окамски (1285–1349) — английски философ номиналист. — Б.пр.

По стар английски обичай мъж и жена, оказали се заедно под клонче имел, окачвано обикновено по Коледа, трябва да се целунат. — Б.пр.

Не ме докосвай (лат.). — Б.пр.

Присъединяване (нем.). — Б.пр.

За да бъдем справедливи към дамата, може би трябва да кажем, че през пролетта на същата 1867 година мнозина споделяха категоричната й неблагосклонност. Господата Гладраели и Дизистон устроиха шеметен акробатически спектакъл. Понякога ние забравяме, че приемането на последния важен Законопроект за избирателната реформа (който стана закон през август същата година) бе дело на Бащата на модерния консерватизъм, а Великият либерал ожесточено му се противопоставяше. Така именно партийният водач, когото ненавиждаха заради всичко останало, се оказа в защита на консерваторите като мисис Поултни, ужасени, че слугите им са на една стъпка по-близо до избирателните урни. Маркс в една от статиите си в „Ню Йорк Дейли Трибюн“ отбеляза, че вигите „представляват в действителност нещо твърде различно от провъзгласяваните от тях либерални и напредничави принципи“. Следователно тази партия се оказа досущ в положението на онзи пияница, който, изправен пред кмета, заявил, че по принцип е привърженик на трезвеността, но съвсем случайно се напива всяка неделя. Този тип хора още съществуват. — Б.а.