Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Но не можете да се отречете от предназначението на жената. И защо? Нямам нищо против мистър… — той посочи към картината на статива — … и неговото обкръжение. Но не бива да ги поставяте над природния закон. — Той се възползва от възможността да говори. — Аз също съм се променил. Разбрах много неща за себе си, за онова, което е било по-рано фалшиво у мен. Не поставям условия. Мисис Чарлс Смитсън може да продължи да бъде всичко онова, което е мис Сара Удръф. Не ще ви лиша от вашия нов свят и от удоволствието, което той ви носи. Предлагам ви само допълнително щастие.

Тя отиде до прозореца, а той се приближи до статива, вперил очи в нея. Тя се поизвърна.

— Вие не разбирате. Вината не е у вас. Много сте добър. Но аз просто не мога да бъда разбрана.

— Забравяте, че сте ми казвали това и по-рано. Мисля, че в случая проявявате гордост.

— Исках да кажа, че не мога да бъда разбрана дори от самата себе си. Не мога да ви обясня защо, но ми се струва, че съм щастлива именно защото не се разбирам.

Чарлс неволно се усмихна.

— Това е абсурдно. Отказвате да приемете предложението ми, защото се боите да не ви накарам да разберете себе си.

— Отказвам ви така, както отказах и на другия джентълмен, защото не можете да разберете, че за мен това не е абсурдно.

Тя отново му бе обърнала гръб, но той видя искрици надежда, защото от нервните движения на пръстите й по белия перваз личеше, че Сара започва да проявява издайническото объркване на упорито дете.

— Не се опитвайте да се изплъзнете. Можете да запазите цялата си загадъчност. За мен тя ще бъде неприкосновена.

— Не се боя от вас, а от любовта ви към мен. Знам твърде добре, че тя не оставя нищо неприкосновено.

Той се почувства като човек, лишен от цяло състояние заради нищо и никаква формулировка в някой документ; жертва на безразсъдния закон, надделял над разумното намерение. Но тя не желаеше да се подчини на разума; към чувството би била може би по-податлива. Той се подвоуми, после се приближи.

— Мислихте ли за мен, докато ме нямаше?

Най-сетне тя го погледна с поглед, който беше почти суров — сякаш бе предвиждала тази нова атака и едва ли не беше доволна да я посрещне. Извърна се и за миг се загледа в покривите на къщите отвъд градината.

— Отначало мислех много за вас. Шест месеца по-късно също мислех много за вас, когато за пръв път видях една от обявите, публикувани в…

— Значи сте знаели!

Тя продължи невъзмутимо:

— Това ме принуди да сменя квартирата и името си. Събрах сведения. Едва тогава узнах, че не сте се оженили за мис Фрийман.

В продължение на пет секунди той стоя замръзнал и невярващ; тогава тя го погледна малко изкосо. Стори му се, че долови известно тържество в очите й, сякаш винаги бе държала коза си готов… и още по-лошо: че е чакала момента да го извади, да го накара да покаже всичките си карти. Тя се отдалечи безшумно, но в мълчанието, в очевидното й безразличие имаше повече ужас, отколкото в нейното движение. Той я проследи с поглед. Може би най-сетне започна да проумява загадката. В ход бе някакво страхотно извращаване на изконното статукво между половете; той беше само пехотинец, пешка в една много по-голяма битка; като всички битки, и тази не беше за любов, а за владение и за територия. Прозря и нещо още по-дълбоко: всъщност тя мразеше мъжете и него ненавиждаше повече от другите — маневрите й бяха част от нейната защитна тактика, само средство за постигане на по-голяма цел. И още по-дълбоко: твърдението, че сега е щастлива, бе поредната й лъжа. В дъното на душата си Сара все още страдаше по същия начин както по-рано и това бе загадката, която тя истински и най-много от всичко се боеше, че той може да разкрие.

Настана мълчание.

— Значи, вие не само сте съсипали живота ми, но това ви е доставило и удоволствие.

— Знаех, че такава среща ще донесе само нещастие.

— Според мен лъжете. Убеден съм, че сте ликували при мисълта за моето страдание, и мисля, че вие сте изпратили онова писмо до адвоката ми. — Тя му възрази с остър поглед, но той го отби с хладно изражение. — Забравяте, че вече съм изпитвал върху себе си колко добра актриса можете да бъдете, за да постигнете целта си. Досещам се и защо ме извикахте, за да ми нанесете този coup de grâce 78 78 Смъртоносен удар (фр.) — Б.пр. : имате нова жертва. За последен път можете да утолите с мен ненаситната си и несвойствена на жена омраза към моя пол… и да се отървете от мен.

— Съдите ме несправедливо.

Изрече го твърде спокойно, сякаш беше неуязвима за всичките му упреци и дори дълбоко в себе си изпитваше противоестествена наслада от тях. Той горчиво поклати глава.