Чарлс се засмя — но дали при мисълта за миловидните създания с добра зестра, или защото не бе казал на Монтегю, че вече си е купил билет — оставям сами да решите.
„От себе си отчаян, без въпроси,
какъв да съм, кое е най-добре,
поемам курс — и корабът ме носи напред,
напред, по звездното море.“
Матю Арнолд, „Със собствени сили“ (1854)
Пътуването по море от Ливърпул не беше приятно. Често му се налагаше да се кланя на кофите, използвани при буря, а когато се чувстваше добре, не преставаше да се пита защо изобщо се бе запътил към нецивилизованата половина на земното кълбо. Толкова по-добре може би. Бе започнал да си представя Бостън като жалко селище от дървени колиби… и в една озарена от слънцето утрин истинският град с островърхи покриви в керемидено и бяло и с онази пищно златна катедрала приятно го окуражи. Първото впечатление от Бостън не се оказа измамно. Така както бе харесал своите филаделфийци, той хареса и смесицата от изисканост и искреност на бостънското общество. Не че го понесоха на ръце, но само за една седмица от пристигането му няколкото препоръчителни писма, които носеше със себе си, се превърнаха в множество покани. Бе въведен в клуба „Атенеум“ 73 73 Лондонски клуб на писатели и поети. — Б.пр.
, ръкува се с истински сенатор; стисна и сбръчканата кокалеста ръка на един още по-велик, макар и не така досадно словоохотлив човек — старият Натаниъл Лодж, който бе чул оръдието на Банкър Хил 74 74 Битката на Банкър Хил (17 юни 1775), едно от първите сражения във Войната за независимост, в което американските бунтовници проявяват високи морални и боеви качества. — Б.пр.
от детската си стая на Бийкън Стрийт. Чарлс обаче не можа да се запознае с един далеч по-известен писател, размяната на мисли с когото не би била от особен интерес за човека, получил достъп до кръжеца „Лоуъл“ в Кеймбридж, и който сам вече стоеше на прага на решение, точно противоположно по подбуди и цели — един вид кораб, който, тласкан от насрещно течение, обтяга котвените вериги и се въоръжава за криволичещия си и зигзагообразен курс към по-богатото, но затлачено пристанище Рай (но нека не имитирам майстора на словото) 75 75 Далеч по-известният писател, за когото става дума, е Хенри Джеймс и изречението пародира неговия стил. Рай е курортно градче в Южна Англия, където Джеймс прекарва няколко години. — Б.р.
.
При все че, както беше редно, отдаде почит на люлката на свободата във Фаниъл Хол, Чарлс се натъкна и на известна враждебност, защото още не бяха простили на Англия неотдавнашната й подла роля в Гражданската война, а стереотипните образи на Джон Бул и Чичо Сам бяха плод на едно и също грубо опростенчество. Но Чарлс съвсем очевидно не отговаряше на този стереотип; той обяви, че добре съзнава справедливия характер на Войната за независимост, че се възхищава от Бостън като център на американската научна мисъл, на Движението против робството и безброй други неща. Със сдържана усмивка посрещаше закачките за английския чай и червенодрешковците 76 76 Алюзия за инцидента, предшестващ Войната за независимост; през 1773 г., за да протестират срещу обидния данък върху чая, жителите на Бостън, предрешени като индианци, превземат един английски кораб и хвърлят товара в морето. Червенодрешковците са английските войници. — Б.р.
и се стараеше да не проявява високомерие. Мисля, че две неща му харесаха най-много: прелестната и съвсем различна природа на Новия свят — непознати растения, дървета, птици — и удивителните вкаменелости, които откри при посещението си в Харвард, оттатък реката, носеща неговото име. А другото хубаво нещо бяха самите американци. В началото му направи може би впечатление известна липса на по-тънък усет към иронията и няколко пъти му се наложи да излиза от неудобно положение, когато забележки, направени с добронамерен хумор, биваха възприемани дословно. Но в замяна на това в отношенията имаше откровеност и непринуденост, а в голямото гостоприемство — очарователно любопитство, наивност едва ли не, но с лик възхитително свеж в сравнение с гримираното лице на европейската култура. Този лик твърде скоро придоби ясно изявени черти на жена. Младите американки бяха много по-непосредствени от европейските си съвременнички; отвъд океана движението за еманципация имаше вече двадесетгодишна история. Напредничавите му идеи силно допадаха на Чарлс.
Читать дальше