Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Беше изиграл много добре и картата „Сара“. Първите няколко дни нищо не можеше да го накара да издаде греховната тайна на господаря си: устата му бе запечатана. Но мисис Трантър беше толкова мила — полковник Лок в Джерико Хаус търсел прислужник и безработицата на Сам трая съвсем кратко. Както и ергенството му. А церемонията, с която то приключи, бе за сметка на господарката на невестата. Естествено той трябваше да се отплати с нещо.

Като всички стари и самотни жени леля Трантър все гледаше да вземе някого под крилото си и да му помага; не я оставиха да забрави, че Сам държи да влезе в галантерийната търговия. И ето че един ден, когато беше при сестра си в Лондон, тя отвори дума за това пред зет си. Първоначално той бе склонен да поклати глава отрицателно. Но после внимателно му бе напомнено колко честно е постъпил младият слуга; а мистър Фрийман знаеше по-добре от мисис Трантър колко голяма беше и все още би могла да бъде ползата от сведенията за Чарлс.

— Добре, Ан. Ще видя какви възможности има. Може да се намери някое свободно място.

Така Сам се сдоби със служба — макар и много ниска — в големия магазин. Но това бе достатъчно. Вродената съобразителност му помагаше да навакса всичко, което не му достигаше в образованието. Опитът му като слуга се оказа много полезен в отношенията с клиентите. Обличаше се безупречно. А един ден направи и нещо повече.

Беше великолепна априлска утрин, около шест месеца след като се върна в Лондон оженен и точно девет преди вечерта, която го видяхме така унил пред чашата. Мистър Фрийман бе решил да иде пеша до магазина от дома си на Хайд Парк. Мина покрай витрините и влезе в магазина; като по даден знак всички продавачи от долния етаж наскачаха на крака и взеха да се суетят и да се кланят. В този ранен час клиентите бяха малко. Той вдигна шапка по обичайния си господарски маниер, но за голяма изненада на всички тозчас се обърна и пак излезе. Обезпокоен, надзирателят на етажа веднага го последва. Видя как магнатът застава пред една от витрините и вперва поглед в нея. Сърцето на надзирателя замря, но той боязливо се промъкна зад мистър Фрийман.

— Само за опит, мистър Фрийман. Веднага ще наредя да го махнат.

Още трима мъже спряха до тях. Фрийман им хвърли бърз поглед, хвана надзирателя за ръката и го отведе няколко крачки настрана.

— Я гледайте, Симпсън.

Постояха около пет минути. Хората отминаваха всички други витрини, но спираха пред тази. Някои я поглеждаха машинално, както бе сторил и сам Фрийман, после се връщаха няколко крачки назад да я разгледат.

Боя се, че ще бъде излишна подробност да я описвам. Но би трябвало да видите другите витрини, еднообразно претрупани и с еднообразни етикети, за да оцените отликата. Не бива да забравяте, че за разлика от нашата епоха, в която цветът на човечеството посвещава живота си на великата богиня рекламата, викторианците са поддържали нелепото схващане, че добрата стока няма нужда да се хвали. В дъното на витрината бе надиплен обикновен тъмноморав плат. Пред него, окачени на тънки жици се мъдреха привлекателно нагласени мъжки яки от всички възможни форми, размери и модели. Най-голямото умение беше в подреждането им: те образуваха думи, които викаха, не, гърмяха: „БОГАТ ИЗБОР ПРИ ФРИЙМАН“.

— Това е най-сполучливата ни витрина тази година, Симпсън.

— Точно така, мистър Фрийман. Много смело. Грабва окото.

— „Богат избор при Фрийман“. Избор — точно това предлагаме — защо ни е иначе толкова много стока? „Богат избор при Фрийман“ — отлично! Искам тази фраза отсега нататък да влезе във всичките ни листовки и реклами.

Той се запъти обратно към входа. Надзирателят се засмя.

— Дължим го до голяма степен на вас, мистър Фрийман. Онзи млад човек — нали Фароу беше? — ако си спомняте, вие лично се застъпихте да дойде при нас.

Фрийман се спря.

— Фароу… Малкото му име е Сам, нали?

— Така ми се струва, сър.

— Изпратете го при мен.

— Пристигнал е още от пет часа, сър; специално за да я подреди.

Така най-сетне Сам свенливо се яви лично пред големия човек.

— Отлична работа си свършил, Фароу.

Сам направи дълбок поклон.

— Достави ми голямо удоволствие, сър.

— Каква е заплатата на Фароу, Симпсън?

— Двадесет и пет шилинга, сър.

— Двадесет и седем и половина отсега нататък.

И Фрийман се отдалечи, преди Сам да успее да изрази благодарността си. Но това не беше всичко: като отиде в края на седмицата да си вземе заплатата, му подадоха плик с три жълтици и картичка, която гласеше: „Награда за усърдието и изобретателността“.