Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Но ако погледнем надолу по новия кей на Челси, по земята още има следи от сняг. При все това, макар и само на слънце, се долавя първият лек полъх на пролетта. Iam ver… 70 70 Вече пролетен (топъл лъх повява) (лат.) — Б.пр. Сигурен съм, че младата жена, която бих искал да ви представя как бута детска количка (но не мога, тъй като с тези съоръжения ще се сдобием едва десет години по-късно), никога не бе чувала за Катул, нито пък, дори и да бе чувала, щеше да хареса кой знае колко всичките тези приказки за нещастната любов. Но тя не бе равнодушна към пролетта.

Та нали току-що бе оставила у дома (една миля по на запад) плода от една предишна пролет, и то така увит в одеяла, пелени и повои, че приличаше на луковица под земята. Независимо от усилията й да се облича елегантно, личеше, че и тя като всички добри градинари предпочита луковиците да са посадени една до друга. Има нещо особено в невъзмутимата бавна походка на бъдещите майки — най-безобидната предизвикателност, но все пак известна предизвикателност.

Тази невъзмутима и вътрешно горда млада жена се навежда за миг над парапета и се вглежда в сивата вода. Розови бузи, а под сламените ресници — очарователни очи, от които небето горе е съвсем малко по-синьо, но не и по-лъчисто. Лондон не би могъл да създаде такова чисто нещо. Но като се обръща и разглежда стройните редици от тухлени къщи — някои нови, някои стари — които гледат към реката оттатък улицата, очевидно е, че тя не таи лошо чувство към Лондон. В погледа й, който поглъща богатските къщи, няма завист, а наивна радост, че на света съществуват такива красиви неща.

Откъм центъра на Лондон се приближава файтон. По погледа на синьо-сивите очи личи, че младата жена все още се чуди и възхищава на такива ежедневни елементи от лондонската сцена. Файтонът спира пред голямата къща отсреща. От него слиза жена, стъпва на тротоара, изважда от портмонето си монета.

Младата особа на кея неволно зяпва от почуда. За миг пребледнява, после я залива гъста руменина. Кочияшът докосва с два пръста периферията на шапката си. Пътничката му бързо се отдалечава към вратата на къщата. Младата особа се прокрадва до тротоара, полуприкрита зад стъблото на едно дърво. Жената от файтона отваря входната врата и изчезва вътре.

— Тя беше, Сам. Видях я с ей тез две очи…

— Не ми се вярва.

Но повярва; всъщност с някакво шесто или седмо чувство винаги го бе очаквал. Като се върна в Лондон, той навести старата готвачка мисис Роджърс и чу от нея най-подробен разказ за последните черни недели на Чарлс в Кенсингтън. Това беше много отдавна. Външно той сподели неодобрението й към някогашния си господар; но вътре в него нещо се трогна: едно е да сватосваш, друго е да разтуряш сватлък.

Застанали в предния салон, много малък, но не лошо мебелиран, Сам и Мери се гледаха един друг: мрачното удивление в нейните очи срещаше мрачно съмнение в неговите. В камината гореше буен огън. И докато двамата недоумяваха, вратата се отвори и влезе дребничко слугинче на четиринайсетина години, непривлекателно на вид, което носеше поразповито вече дете — последната свястна реколта дошла от карслейкската плевня. Сам веднага пое вързопчето и го задундурка, предизвиквайки писъци — почти неизменна процедура, щом се върнеше от работа. Мери побърза да вземе скъпоценното създание и се ухили на любещия баща, а девойчето до вратата се ухили добродушно и на двамата. Сега вече можем ясно да видим, че Мери съвсем скоро ще има второ дете.

— Е, обична, отивам да си ’зема апиритива. А ти сложи вечерята, ’Ариът.

— Добре, сър, готова е след пол’вин час, сър.

— А така. Е, айде да вървя.

И все едно, че нищо не го глождеше, той целуна Мери по бузата и погъделичка бебето.

Пет минути по-късно, седнал пред чаша джин и гореща вода в ъгъла на една близка пивница, Сам вече не изглеждаше чак толкова доволен. Погледнато отвън, можеше с пълно основание да бъде доволен. Още не се бе сдобил със собствен магазин, но разполагаше с нещо не по-лошо. Първото бебе беше момиче, но той бе сигурен, че и това малко разочарование ще се уреди.

В Лайм Сам беше разиграл картите си много добре. Леля Трантър се бе поддала от самото начало. С помощта на Мери той се бе оставил в ръцете й. Не е ли разрушил бъдещето си, като е напуснал така смело господаря си? Та нали му бяха вързани в кърпа обещаните от Чарлс четиристотин (винаги искай повече, отколкото смееш) лири в заем, за да си отвори магазин? Какъв магазин?

— Амчи кат’ на мистър Фрийман, госпожа, само че къде-къде по-скромен.