Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

— Какво ще рече това, Хари?

— Ще рече, момчето ми, че имаш дяволски късмет. Те се боят.

— Тогава защо ме викат?

— Няма да те оставят да се измъкнеш съвсем без нищо, Чарлс. Прекалено хубаво би било. Предполагам, че ще те накарат да направиш confessio delicti.

— Признание за вина?

— Точно така. Боя се, че те очаква някакъв гнусен документ, но единственото, което мога да те посъветвам, е да го подпишеш. Нямаш друг избор.

Същия петък следобед Чарлс и Монтегю бяха въведени в мрачната чакалня на една от сградите на адвокатското сдружение. Чарлс имаше чувството, че отива на дуел и Монтегю му е секундант. Накараха ги да чакат до три и четвърт, но тъй като Монтегю бе предвидил това предварително наказание, макар и изнервени, те се шегуваха, за да поддържат бойния си дух.

Най-сетне ги повикаха. Иззад едно голямо бюро се надигна нисък, сприхав на вид старец. Зад него стоеше мистър Фрийман, приковал в Чарлс леден поглед — кръвта ти да замръзне. Всякакво желание за шеги се изпари. Чарлс му се поклони, но не получи отговор. Двамата адвокати се ръкуваха набързо. Присъстваше и пети човек: висок, слаб, оплешивяващ мъж с пронизващи тъмни очи; като го видя, Монтегю едва забележимо потрепна.

— Познавате ли господин старши съветника Мърфи?

— Само по име.

Във викторианско време старши съветникът беше адвокат от много висок ранг; но съветникът Мърфи беше истински екзекутор — най-страшният в бранша на времето си.

Обри властно посочи два стола, на които пристигналите трябваше да седнат, после седна и той. Фрийман невъзмутимо остана прав. Докато Обри се ровеше из папки и книжа, Чарлс имаше време да попие, макар и неохотно, вдъхващата страх атмосфера, обичайна за такива места: дебелите книги, пергаментовите свитъци със зелени копринени панделки, зловещите папки на приключените дела, наредени на най-високите рафтове по стените на стаята като урни в претъпкан columbarium 66 66 Хранилище за урни в крематориум. — Б.пр. .

Най-сетне старият адвокат ги изгледа строго.

— Според мен, мистър Монтегю, фактите около това отвратително разтрогване на годежа са неоспорими. Не зная как клиентът ви е представил действията си пред вас, но в писмото си до мистър Фрийман сам дава изобилни доказателства за вината си, макар че, както забелязах, се опитва с присъщото на себеподобните си нахалство да…

— Мистър Обри, подобен език при тези обстоятелства…

Мърфи изръмжа:

— Предпочитате ли да чуете езика, с който аз бих си послужил, и то пред съда, мистър Монтегю?

Монтегю преглътна и наведе очи. Старият Обри го погледна укоризнено.

— Познавах добре покойния ви дядо, Монтегю. Сигурен съм, че доста би поразмислил, преди да поеме защитата на довереник като вашия. Но да приемем, че сте направили изключение. Смятам, че това писмо… — и той го вдигна с два пръста като с щипци — … смятам, че това позорно писмо е нагла обида, утежняваща стореното вече голямо зло, не само защото в него се прави опит за самооправдание, но и заради пълното премълчаване на престъпната и низка връзка, която, както авторът му много добре знае, е най-черната страна от злодеянието му. — Той отправи свиреп поглед към Чарлс. — Вие, сър, може да сте мислили, че мистър Фрийман не е бил напълно осведомен за любовните ви похождения. Грешите. Известно ни е името на жената, с която сте влезли в прелюбодеяние. Имаме и свидетел на обстоятелствата, които са твърде възмутителни, за да ги споменавам.

Чарлс се изчерви. Очите на Фрийман го пронизваха. Можеше само да сведе глава и да проклина Сам.

— Моят довереник не е дошъл тук, за да защитава поведението си — обади се Монтегю.

— Значи няма да пледирате за невинност пред съда?

— Човек с вашето положение в професията ни би трябвало да знае, че не мога да отговоря на такъв въпрос.

— Ще пледирате ли за невинност, ако бъде предявен иск, или не? — намеси се отново Мърфи.

— Позволете да запазя правото си на собствено решение по този въпрос, сър.

Вълча усмивка разтегли устата на юридическия съветник.

— Решение взима съдът, мистър Монтегю.

— Може ли да продължим, мистър Обри?

Обри погледна старши съветника, който кимна строго в знак на съгласие.

— В случай като този не бих ви съветвал твърде енергично да се изправяте като защитник, Монтегю. — Той отново взе да рови из книжата. — Ще бъда кратък. Съветът ми към мистър Фрийман бе ясен. В дългата ми практика, в твърде дългата ми практика, това е най-позорният пример за непочтено поведение, с който съм се занимавал. Дори клиентът ви да не заслужава суровата присъда, която неизбежно ще получи, аз съм твърдо убеден, че неговото порочно поведение трябва да бъде изобличено за назидание на другите.