Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Изваждам кесията от джоба на редингота, вземам един флорин 65 65 Златна монета, равна на два шилинга. — Б.пр. , поставям го върху нокътя на десния си палец, мятам го нагоре, той се превърта шейсетина сантиметра във въздуха и го улавям с лявата си ръка.

Така да бъде. Изведнъж усещам, че Чарлс е отворил очи и ме гледа. Сега в погледа му има не само неодобрение; той прозира, че съм или комарджия, или душевноболен. Отвръщам му със същото неодобрение, а флорина връщам в кесията си. Той си взема шапката, изтръсква от периферията й някаква невидима прашинка (досадната прашинка съм аз) и я поставя на главата си.

Навлизаме под една от големите стоманени греди, които крепят покрива на гара Падингтън. Пристигаме, той слиза на перона и кимва на един носач. Дал нарежданията си, няколко секунди по-късно той се обръща. Брадатият мъж е изчезнал в тълпата.

„Реномирано частно бюро за разследвания с най-изискана клиентела и ръководено еднолично от мистър Полаки. Връзки с британската и чуждата тайна полиция. Бързина и конфиденциалност. Деликатни и поверителни разследвания в Англия, на континента и в колониите. Доказателства за бракоразводни процеси и пр.“

Ако не след седмица, то най-много след две тя ще се озове пред него… Започва трета седмица, но нея още я няма. Вината не е у Чарлс. Той я търси под дърво и камък.

Наел четирима детективи, той успя да стане вездесъщ. Не знам дали те работеха под едноличното ръководство на мистър Полаки или не, но наистина работеха усърдно, а и не можеше иначе, защото професията им беше нова — само от единадесет години — и бе обект на всеобщо презрение. Някакъв джентълмен, който през 1866 уби с нож един детектив, бе дори похвален. „Щом някои хора се разхождат насам-натам като разбойници, предупреждаваше «Пънч», трябва да си понесат последствията.“

Хората на Чарлс провериха най-напред в бюрата за наемане на гувернантки, но без резултат; после надникнаха в списъците на всички черковни училища. Наел карета, самият Чарлс прекара часове наред в безплодни обиколки из по-почтените бедни квартали на Лондон, като оглеждаше със зорки очи лицето на всяка срещната млада жена. Някъде тук трябва да се е настанила Сара — в Пекъм, Пентъквил, Пътни; и той претърси дузина еднакви квартали с чистички улици и къщи с по един прислужник или прислужница. Помогна на хората си да проучат и процъфтяващите новосъздадени бюра, които предлагаха работа на жени. Там вече се долавяше враждебност към всичко, свързано с потомците на Адам, защото върху тези служби мъжките предразсъдъци се стоварваха с най-голяма сила и те щяха да станат едни от най-важните разсадници на движението за еманципация. Макар и безплоден по отношение на единственото, което го интересуваше, мисля, че събраният по този начин опит съвсем не беше безполезен за Чарлс. Постепенно той започна да разбира по-добре чувството на Сара, че нейният пол е жертва на несправедливи социални предразсъдъци, които трябва да се премахнат. Една сутрин Чарлс се събуди много потиснат. Ужасяващата възможност да е станала проститутка — съдба, за каквато тя веднъж бе намекнала — му се струваше вече действителност. Още вечерта, изпаднал в паника, той отиде отново на същото място в Хаймаркет. Какво си е помислил кочияшът, не знам, но сигурно е сметнал клиента си за най-придирчивия човек на света. Обикаляха улиците цели два часа. Спряха само веднъж: под един фенер кочияшът бе видял червенокоса проститутка, но почти веднага две почуквания го накараха да продължи по-нататък.

Междувременно не закъсняха да поискат своя дан и други последици от това, че бе избрал свободата. Цели десет дни той не получи отговор на писмото си до мистър Фрийман, което най-сетне бе съчинил с хиляди мъки. След това заплашително му бе връчено на ръка и срещу подпис писмо от адвокатите на мистър Фрийман.

„Относно мис Ърнестина Фрийман

Сър,

По искане на мистър Ърнест Фрийман, баща на горепосочената мис Ърнестина Фрийман, Ви молим да се явите в кантората ни в петък, 15 часа. Ако не се явите, ще смятаме, че давате право на нашия клиент да предприеме по-нататъшни действия.

Чарлс занесе писмото на своя адвокат. Кантората му се грижеше за деловите работи на семейство Смитсън още от осемнадесети век. Младият Монтегю, срещу чието бюро изповядалият се грешник седеше стеснително, бе малко по-възрастен от самия Чарлс. Двамата бяха учили заедно в Уинчестър, познаваха се добре и взаимно се уважаваха, макар да не бяха близки приятели.